Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

— Точно това ми се струва в момента.

— Но в това няма никакъв смисъл! Защо ще прибягва до толкова странна хитрост Кралят на бурите? Ако не сме в състояние да го победим, защо да ни кара да вярваме, че ще успеем?

Бинабик си пое въздух.

— Вероятно се нуждае от мечовете, но не може да ги привлече сам. Приратес е казал на Кадрах, че знаел къде е Блестящ гвоздей и не искал да бъде докосван. Може би Червеният свещеник няма собствени планове и изпълнява единствено заповедите на Краля на бурите. Аз мисля, че Мрачната на север се нуждае от огромната сила, заключена в тези остриета. — Гласът му помръкна. — Най… най ме е страх, че всичко това е една много сложна игра — както ситския шент, — замислена, за да ни накара да донесем останалите мечове.

Мириамел се отпусна потресена върху стената.

— Тогава и Джосуа, и Саймън… всички ние…

— … през цялото време изпълняваме заповедите на противника — обади се внезапно Кадрах. Мириамел очакваше да долови задоволство в думите му, но усети единствено безразличие. — Бяхме негови слуги. Врагът вече е победил.

— Затваряй си устата — изсъска тя. — Проклет да си! Ако ни беше казал това, което знаеш, вероятно щяхме да се досетим. — Тя се обърна към Бинабик. — Ако си прав, има ли нещо, което можем да направим?

Тролът помръдна рамене.

— Да се опитаме да се измъкнем и после да намерим Джосуа и останалите, за да ги предупредим.

Мириамел се изправи. Преди няколко мига се беше почувствала отпочинала и готова отново да се закатери по стъпалата. Сега изпитваше усещането, че са стоварили цял биволски ярем върху раменете й и че не може да се освободи от смазващата му мъчителна тежест. Нямаше почти никакво съмнение, че всичко е загубено.

— А и дори да ги намерим, няма да разполагаме с никакво оръжие срещу Краля на бурите, нали?

Бинабик не отговори. Като че ли се беше смалил още повече. Изправи се и отново се заизкачва по стълбището. Мириамел обърна гръб на Кадрах и го последва.