Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

— … Словото на сътворението — довърши вместо него Мириамел. — И са го използвали при изковаването на Великите мечове.

Бинабик кимна.

— Правили са го, защото всички Велики мечове са изковани от неща, които ги нямало в Остен Ард, неща, които са се съпротивлявали на Изкуството, използвано за създаване на магическо оръжие. Това трябвало да се превъзмогва, но не само за един момент. Завинаги било времето, през което тези съпротивляващи се сили е трябвало да бъдат подчинени, затова е било използвано най-могъщото Слово на сътворението. — Беше започнал да говори по-бавно. — Така че тези мечове, според моето мислене, са като гигантските катапулти, които твоят народ използва срещу оградени с крепостни стени градове — балансирани така, че само с едно докосване да запратиш цяла огромна канара да полети като мъничка, мъничка птичка. Такава огромна сила е заключена във всеки от тези мечове. Кой може да знае какво може да направи силата на трите, щом се съберат заедно?

— Но това е добре — отвърна объркана Мириамел. — Не се ли нуждаем тъкмо от това — от сила, с която да победим Краля на бурите? — Тя погледна посърналото лице на Бинабик и усети тежест в сърцето. — Има ли някаква причина да не можем да я използваме?

Кадрах се размърда и най-после погледна трола. В очите му припламваше любопитство.

— Но кой точно ще я използва? — попита монахът. — Това е въпросът, нали?

Бинабик кимна неспокойно.

— Точно от това се страхувам. — Той се обърна към принцесата. — Мириамел, защо Трън е донесен тук? Защо Джосуа и други търсят Блестящ гвоздей?

— За да ги използват срещу Краля на бурите — отговори Мириамел.

Тя все още не можеше да разбере накъде водят въпросите на трола, но Кадрах явно разбираше. Върху устните на монаха — като че ли в знак на неохотно възхищение — се появи крива полуусмивка. Мириамел се запита към кого ли е насочено възхищението му.

— Но защо? — попита тролът. — Какво ни казваше да ги използваме срещу нашите врагове? Не искам да те обърквам, Мириамел — това е нещото, за което непрекъснато се питам, и главата ми вече като че ли е пълна с остри камъни.

— Защото… — известно време тя не можеше да си спомни. — Заради стихчетата. Стихчетата, които казват как да прогоним Краля на бурите.