Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Джорджтаун действа предимно край Южна Америка, Джеймстаун — край Африка, в Карибския басейн и Южно Китайско море, Белмонт остава в Карибския басейн (като оказва помощ на американските войски, които дебаркират в Доминиканската република), а Либърти е изпратен в източната част на Средиземно море, за да посрещне съдбата си през юни 1967 г. край бреговете на Синайския полуостров.
Военноморският флот, Министерството на отбраната и АНС по-късно обмислят възможността за флот от по-малки товарни кораби — дори и от типа на траулерите — за ЕЛРАЗ, които да действат по-близо до „набелязаните“ райони, отколкото по-големите модифицирани ПОТИ. Първите ПОТИ са 3 малки 52,8-метрови товарни кораба, приспособени за ЕЛРАЗ в средата на 60-те години. Първият е Бенър, обозначен ППП 1. Тези букви означават разнородни помощни функции (П) и природни проучвания (ПП).
Бенър работи край Йокосука, Япония. През 1967 г. извършва ЕЛРАЗ на съветски Сибир, Северна Корея и Китай под КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ КЛИКБИЙТЪЛ. Веднъж корабът е бил „притиснат“ от съветски военноморски кораби.
Бенър е последван в Далечния изток в края на 1967 г. от кораба ПУЕБЛО (ППП 2), а третият кораб — Палм Бийч, е пуснат в операция за ЕЛРАЗ, но в друг район. Също както ПОТИ тези кораби са минимално въоръжени. Планирани са допълнителни промени по ППП но сравнително пасивната американска програма за ЕЛРАЗ е изоставена, след като израелски торпеден катер атакува Либърти през 1967 г., а през януари 1968 г. Северна Корея пленява Пуебло.
Вж. ПОДВОДНИЦИ.
Кордри, Робърт
Инструктор в американската флотска школа по ядрена, биологична и химична защита в Кемп Леджун, Северна Каролина. През 1984 г. се опитва да се свърже с РАЗУЗНАВАЧИ от Съветския съюз и Чехословакия и да продаде секретна информация. По данни на федералните власти случаят не е обявен „поради характера на разследването, изискващо специална защита от разгласяване“.
Кордри не оспорва обвиненията и е осъден на 12 години тежък физически труд.
Корнуел, Дейвид
Вж. ЛЬО КАРЕ, ДЖОН.
Корона
Американски фоторазузнавателен СПЪТНИК, използван от 1960 до 1972 г. за НАБЛЮДЕНИЕ над Съветския съюз, Китай, Близкия изток и други части от света. Първият в света шпионски спътник.
Съединените щати започват разработката на Корона през 1956 г. като приемник на самолет U–2 и отначало тя е известна като американска оръжейна система (ОС) на военновъздушните сили 117L — спътник за стратегическо РАЗУЗНАВАНЕ. Идеята за шпионски спътник датира от проучване, направено през 1946 г. от корпорацията Ранд, която изследва приложимостта на изкуствените орбитални спътници. Развитието на балистичните ракети, на далекообхватните камери и техниките за улавянето на спуснати с парашут фотографски капсули от спътника довеждат до програмата Корона. Решението на американското правителство да разработи и да пусне в действие Корона е взето 8 седмици след като на 4 октомври 1957 г. руснаците изпращат в орбита Спутник 1 — първия в света изкуствен спътник.
Според проекта Корона трябва да е оборудван с фотокамери, които да се включват и да се изключват автоматично, когато преминава над предварително набелязани райони. Щом филмът се снима, пакетът се изстрелва над Тихия океан, където самолет на военновъздушните сили го прехваща във въздуха.
Първата версия на Корона е КИЙХОУЛ, или система KH–1. От февруари 1959 до юни 1960 г. са изстреляни 12 спътника, 8 от които са снабдени с фотокамери. Опитите са неуспешни, а и капсулите с филмите не са уловени. Екипът от военновъздушните сили, ЦРУ и производителите систематизират неуспехите и удвояват усилията си. Най-сетне на 18 август 1960 г. тринайсетият спътник Корона е изстрелян успешно в орбита и снима части от Съветския съюз. Капсулата с филма е изстреляна на следващия ден и уловена заедно с парашута от самолет на военновъздушните сили. Тази единствена мисия осигурява много повече снимков материал за Съветския съюз, отколкото извършените 24 мисии с шпионски самолети U–2. На филма над 900 м са снимани 2,5 млн. кв. км съветска територия.
През следващото десетилетие спътниците и техните фотокамери непрекъснато се подобряват. През 1960 г. е определен списък с цели за фотографиране от Съветския съюз под кодовото наименование ТЕЛЪНТ КИЙХОУЛ. Той включва: 1) стратегически ракети; 2) тежки бомбардировачи и 3) обекти на ядрена енергия. По-късно списъкът е разширен, тъй като се използват повече спътници и усъвършенствани фотокамери и филми. Например на 24 юли 1968 г. вицеадмирал Х. Рикоувър — ръководител на програмата за ядрената мощ на американския флот, съобщава на Смесената комисия по атомна енергия: „… руснаците от известно време развиват най-големия строеж на подводници и ремонтни бази в света… И независимо от това те продължават да разширяват базите си.“ Това описание на огромната корабостроителница — 402 в Свердловск в съветска Арктика, е направено въз основа на снимките на Корона.