Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Льо Каре използва няколко Контрольора в романите си, дори главният герой — ловецът на шпиони ДЖОРДЖ СМАЙЛИ, е изпълнявал тази роля. Описанията на Контрольор подобно на много от героите на Льо Каре са доста графични, както в следния откъс на „Калайджия, шивач, войник, шпионин“ („Tinker, Tailor, Soldier, Spy“, 1974):
Време му беше да започне да изглежда значително подмладен. Смайли си спомняше как Контрольора отслабна, страните му порозовяха, а тези, които го познаваха по-малко, го поздравяваха, защото изглеждаше много добре. Може би само Смайли бе забелязал ситните капчици пот, които напоследък опасваха челото в основата на косата му. Контрольора ненавиждаше провалите също толкова, колкото и болестите, а собствените си провали — повече от всичко. Съзнаваше, че да признаеш провала, е все едно да го приемеш, че агенция, която не се бори, няма да оцелее. Презираше агентите, облечени в копринени ризи, които изстискваха огромни суми от бюджета за сметка на крайно необходимите агентурни мрежи, на които той залагаше. Обичаше успеха, но ненавиждаше чудесата, ако изместваха усилията му. Ненавиждаше слабостите така, както ненавиждаше чувствата и религията…
Конфиденциално
Американско означение за информация по въпросите на националната сигурност, чието несанкционирано разпространение може да накърни интересите на държавата. В САЩ това е най-ниската категория на секретност.
Другите 2 степени са СЕКРЕТНО И СТРОГО СЕКРЕТНО.
Координатор на информация (КИ)
Длъжност, създадена специално за УИЛЯМ ДОНОВАН в самото начало на кариерата му като ръководител на разузнавателна служба. Президентът Франклин Д. Рузвелт назначава на 11 юли 1941 г. Донован за координатор на информацията със следните задължения:
… да събира и да анализира цялата информация и данни, които може да имат връзка с националната сигурност; да сравнява подобна информация и данни и да ги предоставя на президента и на онези правителствени служби и служители, които президентът е определил; да изпълнява, когато президентът поиска, допълнителни дейности, които да улеснят събирането на важна за националната сигурност информация, с която правителството не разполага в момента.
Когато Донован поема поста на КИ, на агенцията е отпуснат бюджет за заплати на 92 служители. До 15 декември 1941 г. там вече работят 596 души и тя е на път да се превърне в творението на Донован — УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС).
Полковник Едуин Сайбърт, който по времето на генерал Дуайт Айзенхауер става разузнавач, казва на Антъни Кейв Браун — биографа на Донован, че когато посещава щабквартирата на КИ във Вашингтон, тя „много приличаше на публичен дом в Ларедо в събота вечер със съперничеството, ревността, невероятните замисли, като всеки се опитва да бъде изслушан от директора. Но аз почувствах, че в основата на всичко е поставен професионализмът, и съм доволен да кажа, че бях прав“.
Много от ранните действия на Донован повлияват върху американската разузнавателна политика през следващите десетилетия. Той създава Отдела за изследвания и анализ и се обръща към университетите от Айви лийг за талантливи попълнения. За директор на ИА, както често наричат отдела, той избира Джеймс фини Бакстър — президент на колежа Уилямс. Скоро Бакстър е заменен от Уилям Лангър — професор по история в Харвард (ветеран от Първата световна война). Под управлението на Лангър ИА става значителна организация, в която работят психолози, икономисти, географи и антрополози. Арчибалд Маклиш — библиотекар на Конгреса, е главен вербовчик за ИА. Други ги привличат приключенията, обещани от КИ, като например Естел Франкфуртер — дъщеря на съдията от Върховния съд Феликс Франкфуртер, Джон Форд, който тъкмо е завършил режисурата на „Гневът на мравките“, и Мериан Купър — режисьор на „Кинг“. Най-секретните отдели на КИ са известни като СД/Б и СД/Г. Те са замислени като подготвителни отдели, които да станат действени след влизането на САЩ във войната. В структурата на КИ (а по-късно и на УСС) СД означава Специални дейности, а буквата след наклонената черта е инициалът на ръководителя. СД/Б е разузнавателен отдел под ръководството на Дейвид К. Е. Брус, а СД/Г е отдел за саботаж под ръководството на М. П. Гудфелоу.
Донован поверява пропагандната програма зад океана, официално наречена Служба за външна информация (СВИ), на Робърт Шеруд — виден драматург. Шеруд създава късовълнови подслушвателни станции, за да изслушва германските пропагандни предавания. СВИ реагира с бързи отговори на антиамериканската пропаганда. Сред помощниците на Шеруд в СВИ са видни писатели, включително Торнтън Уайлдър и Стивън Винсънт Бенет. Морският капитан Джеймс Рузвелт — най-големият син на президента — е военен съветник на Донован.