Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— Това обяснява нежеланието на Нита да се върне тук.

Джеймс пак влезе в канцеларията и отново огледа ключалката на скрина. Поколеба се, после протегна ръка и го отвори. Вътре имаше още документи. Той извади няколко, прегледа ги и попита:

— Яжара, можеш ли да ги прочетеш? Изглежда, са написани на кешийски, но не ги разбирам.

Яжара взе един документ и го прегледа.

— Разбирам какво пише. Това е пустинен диалект, от един район близо до Дърбин.

Джеймс кимна. Той знаеше само официалния кешийски. Изведнъж Яжара се ококори.

— Мръсен предател! Юсуф е използвал чичо ми и предоставените му средства, за да противопоставя Кеш на вашия принц и принца на Кеш!

Джеймс я погледна объркано. Все още не се бе съвзел от шока, че Юсуф е бил кешийски агент. А сега се оказваше, че е работил дори срещу собствения си господар.

— Но защо?

Яжара посочи един от листовете.

— Изглежда, че е служил на някой с прозвището Гадника.

Джеймс завъртя очи към тавана, но премълча. Гадника беше трън в очите на принца и Шегаджиите от няколко месеца и Джеймс беше точно толкова близо до установяването на истинската му самоличност, колкото и в началото.

— Какво още пише вътре? — попита той заинтригуван. Яжара дочете документа и се прехвърли на следващия.

— Този Гадник е някой доста важен. Изглежда, е възнаградил Юсуф щедро за извършеното предателство. Тук се споменават солидни суми в злато и други дарения. — Тя прегледа още няколко документа, после лицето й пребледня.

— Не може да бъде… — прошепна Яжара.

— Какво? — попита Джеймс.

— Това е заповед да бъда убита, ако откажа да помагам на Юсуф. Носи подписа и печата на чичо ми.

Тя протегна документа с разтреперана ръка и Джеймс го взе.

— Не може — каза той, след като го разгледа внимателно.

— Какво не може? — попита тя.

— Ами ти каза, че не може да бъде и аз го потвърждавам. Този документ не е истински. Фалшификат е.

— Откъде знаеш? — попита го тя. — Виждала съм подписа на чичо ми и личния му печат върху много документи.

Джеймс се засмя.

— Твърде безупречен е. Съмнявам се, че дори прословутият ти чичо би написал подобен документ, без да му трепне ръката. А тук буквите са изписани съвсем внимателно. Не мога да разчета думите, но си личи, че почеркът е на спокоен и уравновесен човек. Дори и да се долавя известно вълнение, предполагам, че се дължи на други две причини.

— Които са? — подкани го тя нетърпеливо — отвън се чуваха приближаващи се стъпки.

— Чичо ти не е толкова глупав, че да постави подписа си под документ, в който се нарежда убийството на кешийска благородничка, при това член на неговото семейство. Аз също съм виждал доста документи, подписани от него, и мисля, че в този печат има нещо нередно. — Джеймс посочи. — Погледни ето тук, където един от лъчите на звездата докосва външния кръг на печата — би трябвало да има едва забележима вдлъбнатина, но я няма. Това не е бил неговият пръстен-печат.