Дом на вериги
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дом на вериги». Краткое содержание книги:
Така започва величавата нова глава на „Малазанска книга на мъртвите“ — епично сказание за война, интрига, магия и измяна. Стивън Ериксън е един от най-оригиналните, надарени с богато въображение разказвачи в съвременното фентъзи.
Тя го изгледа продължително и кимна.
— Ще мине доста време, докато се оправиш напълно от раните си. Кого от капитаните ти да препоръчам за временно полево повишение?
„Да, точно така трябва да стане. Добре.“
— Капитан Кенеб, адюнкта.
— Приемам. А сега трябва да те оставя. Хундрилите се връщат.
— С трофеи, надявам се.
Тя кимна и Гамът се усмихна уморено.
— Това е добре.
Когато Коураб Билан Тену’алас спря запенения си кон до Леоман, слънцето вече се катереше към зенита. Стичаха се и други воини, но няколко дни сигурно щяха да минат, докато разпръснатите части на отряда се съберат. В леката си броня, хундрилите бяха успели да поддържат непрекъснат контакт с конниците от Рараку и се бяха доказали като храбри и способни бойци.
Набегът се беше обърнал, посланието бе отпратено, кратко и точно: бяха подценили адюнктата.
— Първите ти подозрения се оказаха верни — изръмжа Коураб. — Императрицата е избрала мъдро.
Дясната буза на Леоман беше одраскана от стрела — напукана кафява линия, която лъщеше на места под кората от прах. Той прие с гримаса думите на Коураб, наведе се на една страна и се изплю.
— Качулатия да ги вземе дано, проклетите им морски пехотинци — продължи Коураб. — Ако не бяха гранатите им и тежките арбалети, щяхме да ги премажем. Да мога да намеря един такъв — от зарядния механизъм ще да е…
— Млъкни, Коураб — каза Леоман. — Имам заповед за теб. Избери най-добрия вестоносец, кажи му да вземе три резервни коня и да препусне колкото може по-бързо назад, към Ша’ик. Да й предаде, че ще продължа с набезите си, ще търся шаблона в действията на адюнктата и ще се присъединя към Избраната три дни, преди да пристигне малазанската армия. Освен това да не се осланя повече на стратегията на Корболо Дом за деня на решителната битка, нито на тактиките му — да, Коураб, знам, че няма да се вслуша в тези думи, но трябва да бъдат казани, пред свидетели. Разбра ли?
— Разбрах, Леоман от Флейлс, и ще избера най-добрия ездач между нас.
— Тръгвай тогава.
20.
Сянката винаги е под обсада, защото такава е природата й. Докато тъмнината поглъща, а светлината краде. Затова човек вижда как сянката винаги се отдръпва в скришни места, за да се върне неизменно по дирите на войната между мрак и светлина.