Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Аря зяпна.

— Ама кой си ти? — прошепна тя, толкова слисана, че дори не се сети да се уплаши. — Как го направи това? Трудно ли беше?

Той се ухили и показа един блестящ златен зъб.

— Не е по-трудно от това да приемеш ново име, стига да знаеш как.

— Покажи ми — изломоти тя. — И аз искам да го мога.

— Ако искаш да се учиш, трябва да дойдеш с мен.

Аря се поколеба.

— Къде?

— Далече оттук, отвъд Тясното море.

— Не мога. Трябва да си ида у дома. В Зимен хребет.

— Тогава трябва да се разделим — каза той, — защото и аз си имам задължения. — Вдигна ръката й и постави в шепата й малка монета в дланта й. — Вземи.

— Какво е това?

— Много скъпа монета.

Аря я захапа. Беше толкова корава, че можеше да е само от желязо.

— Стига ли да си купя кон?

— Тя не е за да се купуват коне с нея.

— Тогава каква полза от нея?

— Все едно да питаш каква е ползата от живота, или каква е ползата от смъртта? Ако дойде ден, в който ще трябва да ме намериш отново, дай тази монета на когото и да е от Браавос и му кажи тези думи: валар моргулис.

— Валар моргулис — повтори Аря. Не беше трудно. Пръстите й се затвориха около монетата. Оттатък двора умираха мъже.

— Моля те недей, Джакен.

— Джакен е мъртъв като Ари — каза той тъжно, — а аз имам да изпълня обещания. Валар моргулис, Аря Старк. Кажи го отново.

— Валар моргулис — каза тя, а непознатият в облеклото на Джакен й се поклони, обърна се и закрачи в тъмното с развят плащ. Беше сама с мъртъвците. „Заслужаваха да умрат“ — каза си Аря, спомняйки си за всички онези, които сир Амори Лорч беше убил в крепостта край езерото. Когато се върна в сламената си постеля, мазетата под Кралската клада бяха празни. Тя зашепна имената си във възглавницата, а когато свърши с тях, добави „Валар моргулис“ много тихичко и се зачуди какво ли означава.

Призори Розовото око и останалите се върнаха без едно момче, което бяха убили в суматохата без никаква причина. Розовото око се качи да види как стоят работите, като не спираше да се оплаква колко не понасят старите му кокали стъпалата. Щом се върна, им каза, че Харънхъл е завзет.

— Тия Кървави глумци са избили паплачта на сир Амори в постелите, а останалите на трапезата, след като те са се натряскали. Новият лорд ще е тук, докато се стъмни, с цялата си орда. Той е от дивия север, където е Валът, и разправят, че бил много твърд. Тоя лорд или оня лорд, работата си е работа. Без глупости, че кожицата ви от гърба ще съдера. — Докато казваше това, погледна Аря, но не попита къде е била през нощта.

Цялата сутрин тя гледаше как Кървавите глумци обират ценните вещи на мъртвите и влачат труповете в двора на Протеклия камък, където бяха вдигнали клада, за да се отърват от тях. Шагуел Шута отряза главите на двама мъртви рицари и заскача из замъка, като ги люлееше хванати за косите, уж че си говорят. „Ти от какво умря?“, уж попита едната глава. „От гореща невестулкина супа“, отвърна другата.