Страхът на мъдреца (Част I)

— Изпратихте ли патрули, ваша милост?

— Разбира се, че изпратих патрули — сопна се Алверон. — Изпратих цяла дузина. Не откриха дори и един лагерен огън. — Той направи пауза и ме погледна. — Подозирам, че имат съучастник в гвардията ми. — Изражението му беше мрачно.

— Предполагам, че ваша милост е изпратил охрана на своите бирници.

— По двама души на човек — отвърна той. — Знаеш ли колко струва да подмениш дузина охранители? Брони, оръжия, коне? — въздъхна той. — На всичко отгоре, само част от откраднатите данъци са мои, останалото принадлежи на краля.

— Предполагам, че няма да остане много доволен — кимнах аз с разбиране.

— О, Родерик ще си получи парите, независимо от това — презрително махна с ръка маерът. — Той ме държи лично отговорен за неговия десятък. Затова съм принуден да изпращам отново бирници, за да съберат за втори път дела на Негово величество.

— Мисля, че повечето хора няма да са особено доволни от това — отбелязах аз.

— Наистина няма да са. — Той седна на един от прекалено меките фотьойли и уморено разтри лицето си. — Не знам как да постъпя. Как ще изглеждам пред Мелуан, ако не мога да опазя дори и собствените си пътища?

Аз също седнах на стол с лице към него.

— А Дагон? — попитах аз. — Той няма ли да може да ги открие?

— О, Дагон ще ги открие — засмя се той с невесел, наподобяващ на лай смях. — За по-малко от десет дни главите им ще са набити на колове.

— Тогава защо не го изпратите? — объркано попитах аз.

— Защото Дагон е праволинеен мъж. Той ще срине до основи десетина села и ще запали хиляда акра от Елд, за да ги открие. — Той поклати глава. — А дори и да го смятах за подходящ за тази задача, в момента той издирва Каудикус. Освен това мисля, че в Елд е замесена и магия, а това е извън познанията на Дагон.

Подозирах, че единствената магия щеше да се окаже дузина големи модегански лъкове. Но когато хората се сблъскваха с нещо, което не можеха да обяснят, в природата им бе да го свържат с магията — особено във Винтас.

— Мога ли да разчитам на помощта ти по този въпрос? — Алверон се приведе напред на стола си.

На това питане имаше само един възможен отговор:

— Разбира се, ваша милост.

— Познаваш ли гората?

— Когато бях по-млад, един офицер ме обучаваше — преувеличих аз, предполагайки, че той търси някой, който да му помогне да измисли по-добра защита за своите бирници. — Знам достатъчно, за да проследя някой и самият аз да се скрия.

При тези мои думи маерът повдигна вежди.

— Наистина ли? Образованието ти май е доста разнородно, а?

— Водих интересен живот, ваша милост. — Бутилката вино, която изпих, ме направи по-самоуверен от обикновено и добавих: — Имам една-две идеи, които може да ви се сторят полезни за разрешаването на вашия проблем с бандитите.

— Кажи ми. — Той се облегна на фотьойла си.