Ловецът

Тя доближи и сложи пред него една от пресниманите страници.

— Не е точно ключът към загадката, но пък и ти щеше досега да си го забелязал, ако беше.

— Не съм толкова сигурен — усмихна се леко той. — Какво е това?

Тамара го подбутна към него.

— Полицейски доклад за застрашаване безопасността на дете отпреди смъртта на майка ти, който на пръв поглед няма нищо общо със случая.

Хънт го погледна отблизо.

— Да, разбира се. Виждал съм го. Четох го един или два пъти, както и повечето останали документи. Но имаш право, той няма как да е свързан с убийството, защото е писан пет месеца по-рано.

— Отначало същото си помислих и аз. Но понеже ме помоли и понеже съм железен професионалист, го прегледах повторно и нещо ми направи впечатление. — Тя обърна страницата. — Виж последния ред.

— „Да се прати копие до Служба за закрила на детето, за сведение“ — прочете на глас Хънт надрасканото с нечетлив почерк изречение и после отново вдигна поглед към нея. — Те правят това винаги когато има жалба и когато са замесени деца. Службата посещава адреса седмица-две по-късно, за да се увери, че всичко е наред.

— Правилно. — Тя се изправи и скръсти ръце на гърдите си. — Хайде, Уайът, нали си умник. Кажи ми кое не е наред.

Очите му се отместиха от нея обратно към листа хартия.

— Вече бях в Службата и прегледах там досието по осиновяването си. Този доклад беше вътре, спомням си го много добре.

— Именно, защото там му е мястото. Ставало е дума за бебе, оставено в компанията на две деца, съответно на шест и осем години, които да се грижат за него. Въпросът е защо се намира в папката, която разглеждаш сега? Както сам отбеляза, той няма нищо общо с процеса за убийството. Не би трябвало изобщо да е тук.

Хънт изведнъж се изправи като наелектризиран.

— Още един свидетел. Някой от прокурорския екип е видял този доклад или е надушил за него и е решил, че може да използва показанията на подателя на сигнала… — Хънт вдигна листа срещу светлината, за да види по-добре. — Ърнест Талбот, съсед на семейството. Или пък на Еви Секрист, майката на другите две деца.

— Само че никой от тях така и не е бил призован, нали?

— Очевидно не.

Тамара го изгледа изпод вежди.

— Майка ти наистина ли те е оставяла на грижите на съседските деца?

— Отчетът на социалните работници не гласи точно това. Те само са отправили предупреждение, а впоследствие са съставили документите. Според мен, докато пристигнат, майка ми и приятелката ѝ Еви вече са се били върнали в апартамента. Но в сигнала си Талбот твърди, че са липсвали около два часа, оставяйки децата сами.

— Ужас — рече ласкаво Тамара. — Значи затова и досега се боиш от изоставяне.

— Да не започваме сега — отвърна Хънт. — Не че бягам от темата, но ако случайно не си забелязала, имам случай за разрешаване.

— Смяташ ли, че си струва да потърсим този Талбот? Или пък Еви Секрист?

— Опитай се да познаеш от три пъти — погледна я закачливо Хънт.