Оникс [bg]

Глава 8

За трети път нагласих тънките черни презрамки на роклята, но накрая се отказах. Колкото и да ги опъвах нагоре, деколтето на роклята не искаше да се качи и това си е. Чак не ми се вярваше, че роклята ми стана. Даже ми стоеше прекалено добре, подчертавайки огромната разлика между тялото на Ди и моето. Тази вечер гърдите ми току-виж се подали навън, за да кажат „здрасти“ на всички. Роклята стоеше прилепнала плътно в бюста ми, беше пристегната малко по-нагоре в кръста, а надолу се спускаше на вълни и свършваше малко над коляното.

Изглеждах очарователно.

Но трябваше да покрия с нещо тези две „момичета“ горе. Отворих вратата на гардероба. Знаех, че имам една червена жилетка, която нямаше да изглежда чак толкова ужасно върху роклята, но не можех да я намеря сред цялата бъркотия. Отне ми няколко минути да си спомня, че я бях оставила в сушилнята.

— Ех, да му се не види — простенах аз и хукнах надолу сред върхушка от черни воали и чаткащи токчета.

Слава богу, че майка ми вече беше тръгнала за работа. Ако беше видяла роклята, или щеше да припадне, или щеше да ме аплодира. И двете й реакции щяха да ме смутят. Разтреперана, замаяна, тръгнах по коридора. Отвън се чуваше смях и шума от затръшнатите врати на колите. Извадих жилетката, изтръсках я и я навлякох. Ами ако взема, та направя някоя глупост? Например да вдигна във въздуха телевизора пред къща, пълна с мои съученици?

В този миг на вратата се почука. Поех си дълбоко въздух, върнах се до входната врата и отворих.

— Здрасти.

Блейк влезе с половин дузина рози в ръка. С възхищение ме изгледа ме от горе до долу.

— Леле, изглеждаш великолепно! — Той ми поднесе розите с усмивка, а аз ги поех поруменяла и вдъхнах свежия им аромат. Зави ми се свят.