Харон: Дракон на прага
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #3
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-045-9
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Харон: Дракон на прага». Краткое содержание книги:
Това вече беше трудно да преглътнем и неколцина от нас замърмориха и поклатиха глави.
— Знам, знам — намеси се Гарал, — вижда ви се невъзможно. Но по-здравомислещите бързо ще свикнат с действителността. Я да ви попитам сега от къде на къде сте сигурни, че наистина се намирате тук? Защо сте убедени, че мястото е точно такова, каквото ви изглежда, че и ние самите сме онези, за каквито ви се представяме? Толкова ли сте уверени, че навън вали?
— Нали се измокрихме — смънка някой и повечето се разкикотиха.
— Така да бъде, но как научихте, че се измокрихте? Вашата личност, спомени, мислене — всичко е в кората на главния и в малкия мозък. Мозъкът е единственото ви „аз“, което действително познавате, а той е затворен в черепа. Няма как да узнава пряко какво става извън тази своя черупка? Всичко е достъпно за вас единствено чрез сетивата. Сетивните органи предават информация на мозъка, която се потвърждава чрез кръстосана проверка. Ами ако и петте ви сетива грешат? Съществуват методи за изтезание — както и за психотерапия, което може би е същото — възползващи се точно от тази възможност. Всъщност от прастари времена има един култ, нарича се вуду, който може би съдържа обяснението.
— Познавачът на вуду — подхвана Тилиар — взима парченца от ноктите и косата ви, дори от изпражненията, и ги слага в кукла. И каквото прави с нея този жрец, би трябвало да се случва и на вас. А защо вуду се е съхранил дори в космическата ера? Защото действа.
— Стига бе! — прихна едрият грубиян.
Жената кимна съвсем сериозно.
— Да, но при две условия. Първо, жертвата трябва да вярва, че жрецът има такава власт над нея. Не е нужно вярата да е особено силна, стига и подсъзнателният страх. Второ, подложеният на магия трябва да знае, че му въздействат. Изпълнени ли са двете условия, мнозина са били осакатявани телесно или психически — та дори и убивани. По-лесно е, отколкото си мислите в момента. Дори най-разсъдливите хора се плашат или съмняват. А жреците на вуду са майстори на психоманипулациите, всеки техен неоспорим успех само засилва вярата в мощта им.
— Естествено жрецът не прави нищо — отбеляза Гарал. — Просто създава психологическата среда и ви оставя сами да си причините останалото. Значи за вуду също можем да кажем, че е магическа сила, която не нарушава природните закони.
— Виж ти, попаднали сме в света на вуду — подсмихнах се аз.
Двамата харонити изобщо не се отзоваха.
— Да, обаче тук можете да стигнете много по-далеч — натърти мъжът. — Вече ви казах, че всички микроби на Уордън поддържат някаква връзка помежду си, но тя е пасивна. Не си казват нищо. Те обаче са част от вас и можете да им говорите. В това е фокусът — доколко ще усъвършенствате общуването си със своите микроби и с онези, дето се намират в останалите. Затова е коректно да се твърди, че Харон е свят на вуду, където не са нужни дори вярата и подготовката за ритуала.
Тилиар се позамисли, за да намери по-достъпно обяснение.
— Нека го кажа иначе. Да речем, че някой човек с по-мощна дарба реши да ви превърне в ухар — така наричаме онези големи грозници, които теглят каретите. Щом има силата и необходимия самоконтрол, свързва се с вашите микроби чрез своите. И ви натрапва посланието, че сте ухар. Вие сте неопитни, беззащитни, не се владеете. Не умеете да убедите своите мъничета, че получават лъжлива информация. Затова идеята се забива в психиката ви с напора на психосонда. Сетивата ви са заблудени и вече всички данни, постъпващи в мозъка, потвърждават убеждението ви, че сте четириметров небесносин гущер… и това си е съвсем вярно, поне от вашата гледна точка.