Харон: Дракон на прага

— И заради това ви пратиха на Харон?!

Момичето кимна печално.

— Било за мое добро. Тук съм щяла да се чувствам добре, докато към цивилизацията никога нямало да се приспособя. Ей така, за едното нищо се превърнах в осъдена престъпничка… и ето ме в Диаманта.

Наблюдавах я внимателно. Колкото и смахната да бе историята й, прозвуча ми искрено. Точно тъй биха постъпили в Конфедерацията. Щеше ми се да знам защо са сметнали, че е невъзможно да прекроят нейната психика или просто да й намерят друго занимание. Разбира се, не съществуваха гени, превръщащи хората в престъпници, само че имаше хормонални и ензимни нарушения, които обуславяха какви ли не особености — от склонност към насилие до шизофрения. И ако всичко казано от Зала беше вярно, може би делях стаята с готова да се взриви бомба. И все пак… Научеше ли миналото на Парк Лакош, тя лесно би стигнала до същия извод.

— Не знам дали това ще е голяма утеха за вас, но и аз съм нещо като изрод — казах й. — Лесно се забелязва. Такива случаи не са рядкост по граничните светове, защото има опасни фактори — недопустимо висока радиация например, пък и почти всички се раждаме по старомодния начин, от мама и тате.

— Да, изглеждате… странен — промълви тя с явното желание да не ме обиди. — Тоест нали повечето мъже по границата са все грамадни и космати?

Засмях се.

— Малко преувеличавате, но дребният ръст не е най-страшният ми проблем. Според вас на колко години съм?

Тя се замисли.

— Ами, както говорите, личи си, че не сте твърде млад, но честно казано, имате вид на… хм…

— Приличам на десетгодишно момиченце, нали?

Зала въздъхна.

— Е, да. Знам, че не е вярно. Но дори гласът ви е, ъ-ъ… малко безполов.

Това беше нещо ново за мен. Досега ми се струваше, че гласът ми е тенор, макар и твърде писклив. В този миг си изясних още по-добре проблемите на Парк Лакош.

— Все едно. На двадесет и седем съм, но не съм се променил от дванадесетгодишен. Чак когато станах на шестнайсет, успяха да ме заведат в добър медитех. Установиха, че съм мутант — изрод, та изрод! Според лекарите съм хермафродит.

— Значи… и от единия пол, и от другия?!

— Не съвсем. Но съм може би единственият мъж, когото ще срещнете през живота си, избрал пола си напълно съзнателно. В тялото си имах готовата основа и за двата, когато психотехниците и лекарите подтикнаха организма ми към ново равновесие и… такъв ще си остана, защото пожелах. А беше възможно да бъда и жена, при това със съвсем незначителна операция.

Горкият Лакош, въздъхнах мислено. Безнадеждно объркан, подложен на вечни терзания не по своя воля. Мъж с външност на момиченце. Как да не превърти? Според досието му дори се преобличал в роклички, за да подмамва жертвите си. Питах се дали е щял да се чувства по-добре, ако би избрал да живее като жена… но е предпочел другото. Макар седемнадесет жертви да са твърде ужасна цена, сега се радвах, че съм в тяло на мъж.