Инсценировка
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #20
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-663-9
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Инсценировка». Краткое содержание книги:
— Глупости. Видях ви. Изпреварвахте колите зад мен, за да ме настигнете.
— С кого разговаряхте? Известно ли ви е, че е забранено да разговаряте по мобилен телефон по време на шофиране?
— Отговорът на първия ви въпрос е, че това не е ваша работа. Що се отнася до втория ви въпрос, аз позвъних чак след като спрях. Това не е забранено. Е, хайде, вършете си работата, детектив.
— Всъщност съм обикновен полицай. Откъде идвате?
— От „Мъсоу & Франк“.
— Ядохте ли нещо, или само пихте?
— Изядох няколко маслини.
— Бихте ли ми показали шофьорската си книжка?
— Разбира се. Може ли да бръкна във вътрешния джоб на сакото си, полицай?
— Бавно.
Холър извади портфейла си и подаде на Елис шофьорската си книжка. Полицаят й хвърли един поглед и я прибра в задния си джоб. После каза:
— Сега ще се качим на тротоара и ще проведем полеви тест за трезвеност.
— Напротив, няма. Спирате ме, без да съм ви дал повод, и моето съдействие приключва с това, че отбих и ви дадох шофьорската си книжка.
— Нали разбирате, че отказът да се подложите на полеви тест за трезвеност или проверка с дрегер е причина за арест и отнемане на шофьорската ви книжка? После така или иначе ще ви откараме в болница и ще ви вземем кръв.
— Разбирам, но както вече ви казах, вършете си работата. Не съм пиян, в състояние съм да шофирам и не съм ви дал повод да ме спрете. Всичко това са пълни глупости. Имате ли камера на таблото в колата си?
— Не, господине.
— Няма проблем. По Холивуд Булевард има предостатъчно камери.
— Желая ви късмет.
— Нямам нужда от късмет.
— Предполагам, че сте адвокат, господине.
— Точно така. Само че вие вече го знаехте.
Елис забеляза, че зад техния необозначен седан спира патрулка, и извади свинската опашка от джоба на якето си.
— Бихте ли свалили дясната си ръка от колата? Поставете я зад гърба си.
— Разбира се.
Елис завърза ръцете му и стегна свинската опашка прекалено здраво, но Холър не възрази.
След като униформените полицаи отведоха адвоката в болница, за да му вземат кръв, Елис си сложи ръкавици за оглед на местопрестъпление, извади надуваем клин и пластина за отваряне на автомобилни врати от багажника на доджа и отиде при линкълна.
Холър се мислеше за много хитър, като бе заключил ключовете си в колата, но Елис беше още по-хитър. Изчака да отмине поредната вълна на трафика и пъхна клина в цепнатината между рамката на предния страничен прозорец и купето. После започна да стиска помпичката и клинът постепенно се наду и отвори двусантиметров процеп. Полицаят провря през него металната лента и натисна електрическия бутон върху страничната облегалка на вратата. И четирите ключалки изщракаха. Това автоматично изключваше и алармата. Елис отвори предната врата, пресегна се вътре и отключи багажника. Бяха наблюдавали адвоката достатъчно, за да му е известно, че Холър работи в колата си и държи документите в багажника. Патрулните полицаи бяха повикали автовоз от служебния гараж да прибере линкълна. Елис смяташе, че до пристигането му разполага поне с половин час за работа с документите.
Видя джиесема на адвоката на седалката, наведе се и го вдигна. Когато отвори екрана обаче установи, че е защитен с парола и съответно безполезен за него. Тъкмо се канеше да го захвърли, когато телефонът започна да звъни. Обаждаше се някоя си Дженифър Аронсън. Не я познаваше, но запомни името й и пусна джиесема на седалката.
Елис затвори предната врата и отвори задната. Наведе се вътре и видя на пода зад предната лява седалка куфарче. Отвори го на седалката и провери съдържанието му. Имаше три бележника с нечетивни записки. Отделен бележник за всяко дело. Имаше и купчина визитни картички, прихванати с ластик. Нищо особено. Затвори куфарчето и го върна на пода. После се измъкна навън и затръшна вратата.
Докато се насочваше към багажника, се обърна към партньора си в доджа. Лонг, който следеше полицейската честота, му даде знак с палци нагоре. Всичко беше наред. Елис кимна.
В багажника видя три продълговати кашона с папки. Златна мина. Бързо се зае да преглежда разделителите, докато не стигна до този с надпис „Фостър“.
Ухили се. Точно това му трябваше.
10
Вратата на стаята на дъщеря му беше затворена, но отдолу струеше светлина. Бош почука и каза:
— Ей, прибрах се.
— Здрасти, тате — извика в отговор Мади.
Хари зачака покана. Нищо. Почука отново.