Кръв по снега

- Умрял е скоро след полунощ. Вече са налице първите признаци на вкочаняване. Доколкото мога да усетя, храната в стомаха му не е била смляна докрай. И двете рани са смъртоносни - каза той, като бърчеше нос. - Венда е бил прободен в сърцето и гърлото му е било прерязано. Не мога да кажа кое е станало първо и защо убиецът е нанесъл втория удар, след като първият е бил достатъчен.

- Защото е искал да го унижи! Както и всички нас! И да спаси даденото по-рано обещание - започна пак Деян.

- Чувал съм, че българските войници обичат да кълцат враговете си! - добави Мугел.

- Стига! Това са глупости! Докс ви каза, че не го е направил! - противопостави се Дукум.

- Така ли? - попита Деян. - Няма какво да се заблуждаваме - той посочи към седналия до вратата хански брат. - Той е виновникът! Закани се да убие Венда и е изпълнил заплахата си! Нарочно се напи, за да ни заблуди!

- Но защо да го правя? - надигна се от мястото си Докс.

- Защото всички българи са убийци! Защото си мислите, че можете да командвате всички и който ви се противопостави, го убивате. Като Венда! - извика Деян.

- Това са пълни глупости! - Дукум започваше истински да се ядосва. - Дойдохме тук с най-добри намерения!

- Както Расате преди няколко месеца! И той дойде с най-добри намерения! Да ни избие и завладее! - разгорещи се и Мугел.

- Всички сте такива! Българи - убийци! - категорично заяви Явица и заплашително пристъпи напред.

- Докс не може да е убил Венда! Няма как да е станало - обяви Климент. - Не искам да обиждам никого, но най-вероятно жупанът е бил убит от сърбин.

Стреснати от думите му, останалите млъкнаха и се загледаха в писаря. Дори Докс вдигна глава.

- Какво значи това? Опитваш се да защитиш своите, нали!? - ядосано попита Деян. Останалите му сънародници закимаха с глави в знак на съгласие.

- Помислете малко - започна писарят. - Помислете как е убит Венда. Вратата е заключена, няма следи от борба. Мъртвият сам е пуснал убиеца си в стаята. Едва ли би направил това за Докс.

Останалите неспокойно се огледаха.

- Някой е почукал на вратата и Венда му е отворил. Дори го е поканил в стаята си. Канел се е да си ляга, за което свидетелстват сгънатите му дрехи на стола и оправеното легло. Познавал е достатъчно добре този, който е дошъл, за да го приеме по долна риза. Няма следи от борба. Жупанът е седял спокойно на стола, когато е бил убит. Познавал е убиеца си и му е имал доверие. Друго обяснение няма.

- Ами ако е пуснал българина, който е дошъл уж да се сдобрят? - не се даваше Деян.

- Едва ли - отвърна писарят. - Дори и да е отворил на Докс, раната на врата му показва, че убиецът е стоял зад гърба му - нещо, което Венда не би допуснал, ако не познава много добре посетителя си.

- Ами ако първо го е ударил в сърцето? - продължи да пита военният.

- Съмнявам се, че Докс изобщо е бил способен да нанесе удар в състоянието, в което се намираше вчера.

Останалите замърмориха мрачно, но бе явно, че думите на писаря са им направили впечатление.