Кръв по снега
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Милениум
- ISBN: 978-954-515-192-7
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Кръв по снега». Краткое содержание книги:
- Внимавайте аз да не ви извия вратовете, докато спите! Подли българи!
„Какво ще стане сега с преговорите? - питаше се писарят, завит до шията с дебело вълнено одеяло. - Възможно ли е мисията да се провали, както се опасява Дукум? Ханът много ще се ядоса!“
Климент се завъртя към стената, омота се още по-плътно в одеялото, стисна очи и се опита да заспи. Лутащите се в главата му мисли не му даваха мира.
Какво щеше да стане, ако Расате и боилите бъдат убити? Щеше да има война, а Борис да бъде бесен! И на него също. Възложиха му задача, с която той нямаше да може да се справи. Дали щяха да го върнат обратно в библиотеката да преписва договори, докато се пропие и ослепее? Или ханът ще го изгони от Плиска? Или ще го прати в подземията?
Климент потрепери.
„Какво бих направил, ако заради някой друг умре първородният ми син и наследник на династията?“ - запита се той и седна в леглото.
Усети как в сърцето му се надига омраза срещу Докс. Той беше виновен! Него трябваше да накаже ханът! Собственият му брат го беше провалил! Още от самото начало Докс се държеше предизвикателно и ето какво стана. А уж беше обещал да внимава!
Климент въздъхна и се заслуша във вятъра, който виеше навън и удряше дървените капаци. Вихрушката продължаваше да налита срещу стените и той стана, за да потегне още по-добре кожената завеса пред прозореца си.
Внезапно му се стори, че чува и друг звук освен свистенето на вятъра и ударите на капаците в стената. Писарят бързо се обърна, долепи ухо до вратата и напрегнато се заслуша.
Нямаше съмнение - това бяха стъпки.
Вратът на писаря настръхна. Някой ходеше по коридора. Някой, който искаше да не бъде чут и се промъкваше бавно и внимателно.
Кой беше той?
Какво правеше?
Връщаше се или отиваше?
Климент си спомни заканата на Явица и посегна към колана с меча, но след това се отказа. Едва ли военният бе говорил сериозно. Въпреки всичко трябваше да бъде внимателен.
Взе факлата от стената и я запали от почти загасналия мангал. Заслуша се отново. Този път не чу нищо.
Писарят внимателно открехна вратата, подаде се в коридора и го огледа в двете посоки. Не видя никого.
- Има ли някой? - тихо подвикна той.
Не получи отговор.
Постоя още малко заслушан в тъмнината, но не чу нищо повече. Който и да бе ходил по коридора, си бе отишъл.
Климент вдигна рамене, затвори вратата, пусна резето и за всеки случай го подпря с единия от столовете. Закачи факлата на стената, без да я гаси.
„Не ме е страх, просто така, за всеки случай“ - помисли си той, мушна се в леглото, зави се и този път заспа бързо.
Силни удари по вратата изтръгнаха писаря от съня му. Трябваха му няколко секунди, докато осъзнае къде точно се намира. Чукането се повтори.
- Идвам! Идвам! - отговори Климент на поредната порция удари, дръпна стола от вратата, вдигна резето и отвори.
Все още с ръка във въздуха пред него стоеше Стрез. Лицето му бе потъмняло.
- Много спиш! - каза той. - Дукум те вика!
- Защо?
- Не знам защо - тросна се чигатът. - Има проблем с единия от сърбите.
- Какво е станало?
- Нямам представа! Побързай, Дукум те чака - отговори Стрез, завъртя се на пети и си тръгна.
Климент затвори вратата, протегна се, прозя се, дръпна кожената завеса и откачи куките на дървените крила на прозорците. В стаята нахлу слънчева светлина и студен въздух, който го накара да потрепери. Почувства се освежен.
„Какво ли е станало? - запита се писарят, докато си обуваше панталона. - Дано всичко е наред и Докс не е направил някоя нова глупост.“
Наплиска набързо лицето си с вода и се почувства напълно буден. Метна наметалото на рамо, мушна камата в колана на гърба си и прозявайки се, излезе в коридора.
Някой викаше в друга част на къщата, няколко високи гласа се смесваха.
Дукум го чакаше нетърпелив в стаята си, крачейки напред-назад.
- Много спиш! Всички вече станаха. Чакам те поне от час! - порица той писаря вместо поздрав, отвори вратата и поведе Климент надолу по стълбите.
- Какво е станало?
- Венда го няма. Не дойде на закуска, никой не го е виждал от вчера, откак си тръгна след скандала с Докс.
- Може да е в стаята си - предположи писарят.
- Със сигурност е там. Въпросът е защо не отваря вратата. След като го чакахме напразно цяла сутрин, Добрин прати един от слугите си да провери какво става. Той се върна и каза, че вратата на Венда е заключена, а жупанът не отговаря. Преди малко Добрин и останалите отидоха лично да проверят какво става. Сигурно чуваш виковете и тропането им. Дано не се е случило нищо лошо.