Хладнокръвна ярост [bg]

6.

Беше един часът сутринта, когато оставих картона настрана. Спомените са доста изнурителна работа, затова се чувствах изтощен. Дотътрих се до леглото, спах като къпан, поздравих се сутринта, като видях, че ставам в седем, и с чувство на удовлетворение се мушнах под душа. Няколко минути след като се бях облякъл, звънецът на вратата иззвъня. Отидох и отворих.

На площадката отпред стоеше Майло, мушнал ръце в джобовете си, облечен в жълта фланелка за голф с две широки хоризонтални зелени ивици отпред, тъмни панталони и високи баскетболни маратонки, които някога са били бели. Черната му коса бе по-дълга от всякога и отпред почти скриваше веждите му, а бакенбардите се спускаха почти до края на челюстта. Надупченото му, неравно лице бе тук-там покрито с тридневна брада, а зелените му очи изглеждаха замъглени — обикновено правещата впечатление разцветка бе затъмнена до цвета на много стара трева.

— Добрата новина — подзе той веднага — е, че вече поне заключваш. Лошата е, че отваряш, без да провериш кой, по дяволите, е.

— Откъде знаеш, че не съм проверил? — попитах аз, отстъпвайки встрани и пускайки го да влезе.

— Промеждутъкът от време между последния шум от стъпките и щракването на бравата беше незначителен. Силата на дедукцията.

Той се почука по слепоочието и се насочи право към кухнята.

— Добро утро, детектив. Започваш да ставаш мързелив.

Той само изръмжа, без да намали крачка.

Продължих:

— Какво има?

— Защо трябва да има нещо? — подхвърли той през рамо, заврял вече глава в хладилника.

Още едно посещение на добра воля. Напоследък май нещо много зачестиха.

Финални състояния на потиснатост.

Бе наполовина изкарал наказанието си — отстраняване от работа в полицията за срок от шест месеца без заплащане. Най-многото, което полицейското управление можеше да направи за него, без да го уволни. Управлението се надяваше, че цивилният живот ще му хареса и той няма да прояви желание да се върне. Управлението се заблуждаваше.

Той потърси малко наоколо, намери ръжен хляб, маргарин и мляко, откри нож и чиния и започна да си приготвя закуска.

— Какво си се втренчил? — каза той. — Не си ли виждал мъж да готви?

Аз се обърнах и отидох да се дооблека. Когато се върнах, той стоеше прав до кухненския плот, мажеше си препечени филийки и пиеше мляко направо от кутията. Беше напълнял — коремът му бе започнал да издува блузата отпред.

— Какво имаш да правиш днес? — попита той. — Мислех си дали да не отскочим до Ранчо и да чукнем някоя и друга топка голф.

— Не знаех, че ходиш на голф.

— Не ходя. Но все пак човек трябва да си има хоби, нали?