Пасажер [bg]

Ета дръпна сложения до вратата разклатен дървен стол и попита:

— За кое да се изпусна?

София се облегна назад. Беше толкова дребничка, че изтегна цялото си тяло върху коиката, без да свива крака. Сетне сгъна влажната кърпа и я сложи върху очите и челото си.

— За цялата тази работа. Ако се изпуснеш пред моряците или пред някои друг, че умееш да пътуваш във времето, и двете отиваме по

Йяволите. — Тя вдигна кърпата и погледна Ета с присвити очи. — скаш да кажеш, че не знаеш нищо? Родителите ти не са ти казали? Ета сведе поглед към ръцете си и се вгледа в червената, разранена кожа на кокалчетата си. Въпросите увиснаха във въздуха като наниз заслепяващи диаманти.

Тя вдигна глава, понеже въпреки всички съмнения я споходи идея. — Ако аз ти отговоря, ще трябва и ти да ми отговориш на един въпрос.

София завъртя подигравателно очи.

— Щом толкова държиш да си играем игрички...

— Не познавам баща си — започна Ета. — Никога не съм го познавала. Мама твърди, че го срещнала само веднъж. Краткотраина връзка. А сега е твой ред — защо ме питаш за родителите ми?

— Не твърдя, че си го наследила от баща си — София вдигна вежди. — Дарбата може да се наследи и от двамата.

Тогава значи...

Мама. О, господи — Ета се вкопчи в писалището с всички сили, за да не се свлече на пода — краката й напълно омекнаха. Мама.

... не можеш току-така да я откъснеш от пътя, който и е предначертан, без да има последици!

... не е готова. Не е преминала нужната подготовка и няма никаква гаранция, че нещата ще тръгнат по план.

Значи не са говорели за дебюта.

Мислите и съвсем се объркаха, а чувството за вина я сграбчи с железни нокти. А тя бе наговорила такива ужасни неща на Алис, мислейки, че учителката й се опитва да я спре.

Опитвала се е да ме защити. Майка и е искала Ета да пътува, а Алис не е била съгласна. Дали и тя бе от тях — от пътешествениците? Очевидно Роуз я бе посветила в таината им, макар на самата Ета да не бе казала нищичко. Как е възможно да знаят такова нещо и да не го споменат нито веднъж? Защо ще искат да я поставят в такова положение?

... очевидно не познаваш Ета, щом така я подценяваш. Тя ще се справи.

Да се справи с кое?

Ета се насили да раздвижи челюст и се обърна към София с подновена подозрителност. Ако майка и бе искала подобно развитие на нещата, щеше просто да и каже да тръгне със София. Оглушителният вои, смъртта на Алис — тези неща не биваше да се случват.

Сега е времето и.

Сред хаоса в главата и изникна нова мисъл. Очевидно Роуз и Алис са знаели, че един ден Ета ще пътува във времето и може би от доста време са спорели как да го предотвратят, как да я защитят. Вероятно затова не и бяха казали, че притежава такава дарба — защото са спорели кога точно да й кажат.

Очевидно са пропуснали подходящия момент — помисли си Ета и се напрегна да успокои дишането си. Отдавна го бяха пропуснали.