Пасажер [bg]

— Алис ли? — повтори София неразбиращо. — Онази дъртофелница ли? Нямам представа кои я е застрелял — имаше и други пътешественици от клана, наглеждаха как напредваме. Ако не е бил някой от тях, мога само да се радвам, че не застреляха и нас.

Ета се втренчи в нея неразбиращо. София се изсмя на сащисаното и изражение и в този миг и последната следа от самообладанието на Ета се пропука и стопи.

Тя извади ножа с разтуптяно сърце и цялата разтреперана го притисна в шията на София. Инстинктът надви логиката, състраданието, търпението. Грозното чувство, което пулсираше във вените й, бе непознато, плашещо.

Какво правиш?

София я зяпна изненадано и тъмните и очи се разшириха. Сетне изцъка нетърпеливо с език и рязко се приведе напред към острието, така че на връхчето му се появи капка кръв.

И преди Ета да успее отстъпи назад, София я стисна за китката и избута ръката и. Кожата и бе толкова бледа и гладка, че и лунната светлина би и завидяла. Тъмните и очи пламтяха одобрително. Сякаш Ета бе преминала някакво неизказано изпитание.

Ета усещаше ускорения и пулс. Момичето дръпна ръцете и към гърлото си.

— Тук — каза тя. — Точно тук. Ако прободеш тук, кръвта ще изтече като на заклано прасе, неспособно дори да изквичи, и ще можеш да се измъкнеш. Запомни го добре. — Ета кимна, но от стегнатото и гърло не излезе нито дума. София изкопчи ножа от ръката и и го запокити срещу стената с такава сила, че острието му се заби в дървото и дръжката затрептя.

— На никого не би му хрумнало, че ще направиш нещо такова — продължи София. — Дори аз, глупачката, не го очаквах. Браво на теб. Харесвам хората с дух. Но срещу мен подобен ход няма да ти помогне.

— Хаиде, хаиде. Виж се само колко ти е зле — Ета направо не можеше да се познае, дотолкова я бе променил гневът, а сега и чувството на безпомощност. Ето така се бе почувствала, докато се давеше, когато гледаше как повърхността на морето потъмнява и се отдалечава с всяка секунда.

София се изправи, вдигна сребърната кана от писалището и изля съдържанието и в малка порцеланова купа, след което наплиска лицето, шията и ръцете си. Когато приключи, изгледа купата с неприязън.

Мразя този век. Толкова е... примитивен, не мислиш ли?

— Кой век? — прошепна Ета.

— Ама на теб наистина ти е за пръв път, а? Наистина не си знаела? Невероятно. — София вдигна глава и устните и се изкривиха в усмивка. — Познай.

Ета съвсем не държеше да изказва предположението си на глас, но само така щеше да разбере истината.

— Осемнадесети? — каза тя, наи-вече заради костюмите. — Довела си ме в осемнадесети век?

Гласът й изтъня от отчаяние.

Кажи ми, кажи ми, просто ми кажи.