Картбланш [bg]

— Доволен съм — монотонно отговори Дън с тона, с който реагираше на почти всичко похвали, критики или безпристрастни забележки.

Екипът беше заминал с устройството преди половин час, след като го сглоби с материалите, които Дън донесе. Щеше да бъде скрито в тайна квартира наблизо до петък.

Хидт беше обиколил последната сграда, която трябваше да бъде съборена болницата, построена преди повече от осемдесет години.

Разрушаването на стари сгради носеше на „Зелена инициатива“ огромни суми пари. Фирмата печелеше от хора, плащащи ѝ да разруши постройки, които вече не искат, и да извади от развалините неща, които други хора искаха — дървени и стоманени греди, жици, алуминиеви и медни тръби чудесна мед, мечтата на вехтошаря. Интересът на Хидт към разрушаването обаче не беше само финансов. Той изследваше старите сгради, изпаднал в напрегнат екстаз, както ловец се втренчва в нищо неподозиращо животно миг преди да произведе фаталния изстрел.

Хидт мислеше и за бившите обитатели умрелите и умиращите, които бавно линееха.

Той беше направил десетки снимки на Старата дама Смърт, докато се разхождаше из порутените коридори и мухлясалите стаи особено в моргата и залите за аутопсия и събираше изображения на разруха и упадък. Архивите му съдържаха фотографии на стари сгради и трупове. Имаше много, някои доста артистични, от места като Нортъмбърланд Терас, Палмърс Грийн и Северното околовръстно шосе, вече несъществуващия завод за олио „Пюра“ на Боу Крийк в Канинг Таун и Готическият кралски арсенал и Кралската лаборатория в Улуич. Снимките му на историческия кей на Ловел в Гринич, свидетелство за резултатите от агресивна занемареност, никога не пропускаха да го трогнат.

Ниъл Дън даваше инструкции по мобилния си телефон на шофьора на камиона, който преди малко беше тръгнал, как най-добре да скрие устройството. Указанията бяха точни и подробни, в съответствие с характера му и естеството на страховитото оръжие.

Въпреки че ирландецът го караше да се чувства неспокоен, Хидт беше благодарен, че пътищата им се бяха пресекли. Нямаше да напредне толкова бързо и благополучно без него. Хидт го наричаше „човека, който мисли за всичко“ и наистина беше така. Ето защо Северан Хидт с удоволствие се примиряваше с тайнственото мълчание, студените погледи и тромавата конструкция на железния робот, какъвто представляваше Ниъл Дън. Двамата си сътрудничеха успешно, въпреки че партньорството им беше иронично — инженер, чиято функция е да строи, и вехтошар, чиято страст е разрушението.

Какви любопитни създания са човешките същества! Предсказуеми само в смъртта. И верни също само тогава — разсъждаваше Хидт, но сетне прогони мисълта.