Алхимикът от Сенките [bg]

— Трябва да поговорим — обяви той.

Ла Фарг продължи известно време да се взира в него.

След това се съгласи и с помръдване на брадичката си посочи вратата към един вестибюл. Рошфор се запъти натам с бърза крачка и го предвари. Щом вратата се затвори подир тях, Анес и Марсиак се обърнаха заинтригувано към Лепра, който стоеше на прага на голямата зала.

— Италианката ли? — запита младата баронеса.

Лепра присви рамене, после погледна назад, откъдето се появи Сен Люк.

След като се завърна от мисия едновременно с Ла Фарг и с Алмадес, мелезът не се беше мяркал и изникна едва сега. Никой обаче и не помисли да го разпитва къде е бил, нито с какво се е занимавал. Анес забеляза, че дрехите му — черни и елегантни, както обикновено — бяха чисти и наскоро изгладени. Явно не бяха тези, с които придружи Ла Фарг в Артоа. Но ботушите му бяха леко прашни, което означаваше, че е яздил по неравен път, след като се е преоблякъл.

— Добър вечер — каза той, без да се обърне конкретно към някого.

Заети с мислите си, останалите му отвърнаха вяло, но той не се обиди.

— Чий е оседланият кон в двора? — попита Сен Люк.

— На Рошфор — отвърна Марсиак. — В момента разговаря с капитана. Изглежда, че бърза.

— За какво става дума?

— Вероятно за Италианката.

— Ясно.

Гасконецът седеше край малка масичка, отрупана с лакомства, чаши и бутилки. Сен Люк се присъедини към него и още прав, сипвайки си вино, запита:

— А Ла Рошел?

Марсиак направи гримаса и присви рамене.

Мелезът изпразни чашата си, под червените стъкла на очилата си сведе поглед към гасконеца, сдържано му кимна и отиде да седне на рамката на един отворен към градината прозорец.

Марсиак се усмихна.

Не се бяха виждали от три седмици. Три седмици, през които и Марсиак можеше да загине. Но той знаеше, че няма как да очаква по-ласкав поздрав от Сен Люк.

Вратата на вестибюла се отвори и Рошфор, без да погледне никого, си замина толкова бързо, колкото беше пристигнал. Ла Фарг се забави. Все пак той се върна при Остриетата и прие чашата вино, която Лепра му подаде.

— Е? — запита Анес.

— Италианката постигна целите си. Не зная как, но Кардиналът вече я приема съвсем сериозно. Той вярва в заговора, който тя твърди, че може да разкрие, и възлага на нас да разнищим тази афера…

— Как? — поинтересува се Лепра.

— Очевидно първо трябва да намерим тази шпионка.

— И то най-добре преди драките, които я преследват — намеси се Марсиак.

— Да… Проблемът е, че не знаем къде се намира.

— Не ви ли каза, че тази вечер ще се появи в Париж, капитане? — припомни си Анес.

— Да — призна Ла Фарг.

— Да се надяваме, че няма да закъснее и ще изпълни обещанието си…

— А дотогава, капитане? — запита Марсиак.

— Дотогава — отговори старият благородник — ще чакаме.

— Аха…

— Какво? Нови планове ли имаш?

— Да. Два. И единият, и другият са доста остроумни…