Черният флаг [bg]

— Дай ми го — казах на Блейни.

— Защо?

— Хайде, Блейни… — подхванах, ала чух нещо отвън и млъкнах.

— Платно на хоризонта — извика някой.

Не че забравихме враждата, по-скоро я загърбихме временно.

— Стой тук — нареди Блейни, стисна още по-здраво камата и излезе от стаята да провери какво става.

През отворената врата зърнах за миг суматохата, настъпила на палубата, сетне корабът се люшна и вратата се захлопна. Погледнах към капитан Причард, който стенеше от болка. Не исках да съм пират. Бях фермер от Бристол. Търсех приключения, вярно. Ала с честни средства, не с престъпни. Не бях разбойник. Не исках да изтезавам невинни хора.

— Развържи ме — каза капитанът с одрезгавял от болката глас. — Ще ти помогна. Ще те помилват.

— Ако ми обясниш какво представлява пръстенът.

Капитан Причард раздвижи бавно глава наляво и надясно, сякаш да се отърси от болката.

— Пръстенът? Какъв пръстен? — попита объркано, недоумяващ защо, за бога, този млад моряк му задава безсмислени въпроси.

— Загадъчен мъж, когото смятам за враг, носеше пръстен като твоя. Искам да разбера какво означава.

Той се опомни. Гласът му прозвуча дрезгаво, но отмерено.

— Означава могъщество, приятелю, огромна сила, която може да ти помогне.

— Ами ако я използват срещу мен?

— Това също може да се уреди.

— Имам чувството, че вече са я насочили срещу мен.

— Освободи ме и аз ще използвам влиянието си да разбера. Каквато и неправда да са ти сторили, ще се погрижа да я поправя.

— Въвлечена е жената, която обичам. И неколцина могъщи мъже.

Следващите му думи ми напомниха нещо, което мъжът с качулката каза в двора на фермата.

— Има по-могъщи от тях. Кълна се в Библията, момче, че терзанията ти са разрешими. Каквато и неправда да са ти причинили, има изход.

Пръстите ми вече се бореха с възлите, ала щом въжетата се развързаха и се свлякоха върху пода на каютата, вратата се отвори с трясък. На прага застана капитан Долзъл. Очите му се въртяха диво. Размахваше сабята си. Зад него цареше хаос. Мъжете, преди миг готови да нападнат вражеския кораб — сплотени, доколкото е възможно да е сплотено каперското войнство — внезапно се бяха разпръснали и се щураха напосоки.

Капитан Долзъл каза само една дума, но тя беше достатъчна.

— Капери! — каза той.