Засенчено слънце [bg]

Ванахомен си спомни войниците и жената в дрехи на Лечител.

- Така е - съгласи се тихо. - Не е.

Санфи се усмихна едва забележимо и запуши гарафата.

- Да влезем вече вътре, та да се отървем поне малко от проклетата жега.

Ванахомен стана и взе двете чаши, като остави гарафата за Санфи. След ярката светлина на залязващото слънце в къщата бе сумрачно и стана още по-тъмно, когато домакинът затвори тежката дървена врата зад тях. Очите на госта привикнаха към мрака, докато Санфи го водеше към елегантна приемна с открехнати отвори на тавана за проветряване и допълнителна светлина.

И тук Ванахомен замръзна на място, видял под осветлението от слънцето най-красивата жена на света.

- Дъщеря ми Тианет - представи я Санфи. Макар да усещаше погледа на своя домакин, който жадно попиваше всяка негова реакция, Ванахомен не можа да стори друго, освен да се вторачи безпомощно в нея. Тя го гледаше открито, както бе прието за жена от нейната каста, но в осанката и се долавяше интригуваща потайност. Когато Тианет прекоси стаята към тях, той не можа да отлепи поглед, очарован от поклащането на това тяло под тежкия брокат на кисуатска одежда.

- Приветствам те, Принце на Залеза, Аватар на нашата Богиня - изрече тя.

Гласът, нисък и плътен като сладко тъмно вино, вдърви всичко у госта - от гърлото до стомаха, че и по-надолу. Но тя коленичи и това разруши магията - гуджаарейските жени никога не коленичеха. Не беше редно - те бяха богини. Ванахомен понечи да възрази, но се спря, когато Тианет вдигна ръце и ги кръстоса пред лицето със свити и обърнати навън юмруци. Манофлексия - най-висшият израз на уважение към помазан от боговете смъртен. За последен път Ванахомен я бе виждал в Яна-ян - преди цял един живот, когато разни просители се обръщаха към неговия баща.

„Но сега Принц съм аз - не баща ми.“ А кога бе уместно една богиня да падне на колене? Само пред по-висш от нея бог.

Санфи докосна рамото му, Ванахомен трепна и отдели очи от жената.

- Десет рода от шуна и осемнайсет - от жина са готови да подкрепят нашата кауза - каза домакинът. - Те ще предоставят на династическия наследник, на теб, Принце, своите средства и въоръжени отряди. Заедно с банбарските ти съюзници ще представляват малка сила в сравнение с кисуатската армия, но в подходяща обстановка дори неголяма сила е способна на велики дела. Тронът на Залеза може да стане отново твой.