Ловът [bg]

Тръгваме обратно и влачим унило крака. Никой не продумва. Аз вървя последен по посока на вятъра.

— Звездна нощ — заговаря ме някой.

Ашли Джун застава до мен.

— Твърде ярка ми е — отговарям.

Тя двусмислено почесва китка с вдигнат поглед.

— Тези хепъри са точно като животните в зоологическата градина — казва тя, — спят през цялото време.

— Придружителите твърдят, че са притеснителни по природа.

— Глупави животни — процежда през зъби, — те губят.

— Как така?

Изненадва ме, като забавя крачка и се изравнява с мен.

— Помисли си — казва със свойски тон. — Колкото по-добре жертвата познава ловеца, толкова повече предимства има в стратегията си. Ако бяха будни, щяха да разберат колко сме, колко от нас са жени и колко мъже, възрастта ни…

— Предполагаш, че знаят за лова.

— А как иначе? Раздали са им оръжия.

— Това не означава нищо. А и стратегически предимства изобщо няма да им помогнат. Така или иначе, ловът ще приключи най-много за два часа.

— Един час, щом аз участвам — прошепва. Ясно е, че иска само аз да я чуя. Отдръпвам се и я поглеждам. Откакто сме в Института за хепъри, тя е по-малко наперена, изявява се по-малко като старлетката, която познавам от училище, не се набива на очи. Естествено, още привлича внимание, като се има предвид колко е привлекателна, но не го демонстрира, както прави в училище.

Откъм Необятността духа лек ветрец и вдига няколко кичура коса към бледите й скули. Очите й, подчертани от студената нощна светлина, изглеждат неспокойни. Изведнъж се навежда, за да върже връзките си. Спирам с нея. Бави се, като развързва и после връзва отново и връзката на другата си обувка.

Докато се изправи, групата се е отдалечила.

— Знаеш ли, много се радвам, че си тук — отронва меко. — Толкова е хубаво да имаш… приятел.

Шумът от пустинния вятър изпълва тишината между нас.

— Според мен трябва да действаме като отбор — продължава тя. — Мисля, че наистина можем да си помогнем един на друг.

— Сам се справям най-добре.

Тя замълчава.

— Чете ли за лова отпреди десет години?

— Да, както и за всички останали — лъжа аз. Бях отбягвал всяка книга, всяка статия, изречение или дума.

— Аз направих проучване относно лова По-задълбочено от всеки друг. С един вид религиозно вдъхновение. Бях обсебена от тази тема в продължение на години. Четох книги, абонирах се за списания, прерових библиотеките. Дори слушах радио предавания с участието на предишни победители, които, макар и яки физически, си бяха доста тъпи. Просто исках да ти кажа, че каквото и да научиш през следващите няколко дни, аз вече го знам. Знам го от години.

— Ще го имам предвид — казвам без идея накъде води този разговор. Но тя не лъже. Членува във всички възможни организации и клубове в училище, свързани с хепъри.