Ловът [bg]

Този следобед отново спираме. Дейвид е забелязал заек. И, естествено, след десет минути лов уцелва с копието си тлъст сиво-бял заек. Изтичва обратно към нас с широка усмивка на лицето и носи животното като трофей. Сиси хвърля поглед към слънцето. Преценява, че имаме достатъчно време. Решаваме да накладем огън и да си устроим пиршество. Бен подскача радостно, а гласът му се носи наоколо.

Всички се залавят за работа. Сиси и Дейвид започват да дерат заека. Бен и Джейкъб тръгват да събират съчки, но не откриват кой знае какво. Само малко суха трева и няколко клона. Епап трие яростно две парчета дърво едно в друго в опит да получи искра. Аз се мотая наоколо, като се преструвам на зает. Отваря се дума да отчупим някое и друго парче от лодката, но идеята бързо е изоставена.

— Скицника ми — предлага Епап. — Можем да изгорим него. Страница по страница.

— Сигурен ли си? — пита Дейвид.

— Напълно — отговаря Епап и се изправя.

— Аз ще го донеса — заявявам в опит да бъда от полза. — В чантата ти е, нали? — Изтичвам, преди да получа отговор.

Чантата му лежи в ъгъла на каютата. Развързвам връзките и я отварям. Скицникът, чиято кожена подвързия е осеяна с петна, появили се там с течение на годините, е голям. Едвам го измъквам отвътре. Повеят на вятъра разгръща няколко страници и го отваря на една с рисунка на купола. Вземам скицника. Не мога да отрека, че е отличен художник. Рисунъкът е чист, линиите са пестеливи, но много изразителни. Разгръщам една страница, после още една. Почти на всички са изобразени портрети на хепъри, а отгоре са изписани имената им. Дейвид. Джейкъб. Бен. Сиси. На повечето от тях е Сиси. Докато готви, чете книга, тича с копие в ръка, пере дрехи в езерото. Заспала в леглото, очите й са затворени, а лицето е спокойно и излъчващо умиротвореност. Прехвърлям страниците към началото, връщайки се назад във времето. Портретите представят хепърите на по-млада възраст.