Легендата за Линкълн [bg]

Старшинството се възнаграждаваше. Както и трябваше да бъде.

Роуан беше с прашните си дрехи. Идваше направо от пистата. Мъжът, който го очакваше, му беше казал, че не са необходими формалности. Не и днес. Не и в светлината на онова, което бяха открили.

— Влизай, Тадеъс — подвикна му пророкът, когато Роуан пристъпи в слънчевия апартамент. — Заповядай, седни. Нямам търпение да ми разкажеш всичко.

Чарлс Р. Сноу беше служил като пророк в продължение на деветнайсет години. Беше започнал на шейсет и три, а сега беше на осемдесет и две. Ходеше пеша единствено когато излизаше от апартамента си, а вътре използваше инвалиден стол. Апостолите бяха уведомени за многобройните му здравословни проблеми, включително хронична анемия, ниско кръвно налягане и необратимо бъбречно заболяване. Въпреки това умът на стареца си оставаше остър, а самият той беше все така деен, както и преди четирийсет години, когато за пръв път беше станал старейшина.

— Завиждам ти — каза Сноу. — За туристическите дрехи, за възможността да се насладиш на красотата на пустинята. Така ми липсват разходките в каньоните.

Сноу беше роден недалече от националния парк „Зайън“ и беше трето поколение светия — потомък на едно от първите семейства на първопроходците, които бяха пристигнали тук още през 1847 г. Докато повечето имигранти се бяха заселвали покрай Голямото солено езеро, Бригъм Йънг беше разпратил отделни семейства в други части на новата им земя. Семейството на Сноу се беше отправило на юг и беше успяло да процъфти във враждебната сурова среда. Самият Сноу беше икономист, с академични степени както от Университета на щата Юта, така и от университета „Бригъм Йънг“, където беше преподавал в продължение на две десетилетия. Беше служил като заместник-председател на стъбло, а след това като председател, епископ и патриарх, преди да го призоват в Първия кворум на седемдесетте и най-сетне да го произведат в апостол. В продължение на много години беше изпълнявал длъжността на председател на английската мисия — отговорност, която в крайна сметка беше прехвърлена от братята на самия Роуан. Службата му като пророк беше спокойна и белязана от малко противоречия.

— Вече съм ти предлагал да те заведа в планините, когато пожелаеш — отговори Роуан, докато се настаняваше срещу по-възрастния мъж. — Само кажи, и аз ще организирам всичко необходимо.

— Все едно моите лекари ще го разрешат. Не, Тадеъс, краката ми вече почти не ме слушат.

Съпругата на Сноу беше починала преди десет години, а всичките му деца, внуци и правнуци живееха извън Юта. Животът му беше посветен на Църквата и той се беше доказал като деен и вещ управник. Вчера Роуан се беше обадил на Сноу и му беше докладвал за откритието, направено в националния парк „Зайън“, което беше повдигнало множество въпроси. Пророкът беше помолил Роуан да отиде лично, за да провери дали има и отговори.