Еликсир в Ада [bg]

Краката му отново се схванаха от нетърпима пронизваща болка, той се олюля и седна на земята. Оставаше му съвсем малко, вече наближаваше. В далечината се виждаше петметровата реклама, която се излъчваше на широкия монитор. На нея сексапилна брюнетка избърсваше елегантно от кучешкия си зъб капчица кръв и отпиваше яркочервена течност от стъклена чаша на столче. „Кръв «Любима», защото е прекрасна!“ — разнесе се напевният глас, усилен от високоговорителите. А в отговор се чу протяжен мъчителен стон, който се разнасяше от хиляди бледи пресъхнали уста.

Ама че мръсници! Беше крайно нечовешко да показваш оазис на умиращи от жажда в пустинята. Докато бяха на Земята, лидерите на клановете им обещаваха, че шефът ще се погрижи за тях, защото те са неговата свита, те са върховни, те са най-добрите сред най-добрите. Да, бе, как ли пък не! Той просто използваше онези, от които имаше нужда, а в Града ги чакаха същите страдания както и всички останали. Ако знаеше това преди, едва ли щеше да се съгласи да стане безсмъртен. Пък и прехваленото безсмъртие в действителност се оказа само една фикция… Той изскърца с кучешките си зъби и сложи ръка върху дупката от трепетликовия кол, която разсичаше цялото му тяло.

Зад гърба му се разнесе треперлив звън. Носфератусът се надигна, подпирайки се на ръцете си. Насреща му се носеше тъмна фигура, яхнала познат велосипед стара марка. Със собственика му се бяха разделили преди два часа и половина. Вампирът отвори изненадано жълтите си очи, взирайки се в неканения гост. Гърдите на велосипедиста се надигаха тежко.