Двойни игри [bg]

Беше влязъл в САЩ през границата с Мексико, а на път към Източното крайбрежие се беше отбил в един тексаски ресторант. Поръча кафе, а сервитьорката му донесе някаква хладка мътилка, явно останала от предишния ден. Той й направи забележка и поиска горещо кафе.

— Пропусна да кажеш моля, скъпи — отвърна му тя. Каза го с усмивка, но личеше, че действително държи да коригира маниерите му.

— Повтарям това, което казах — донеси ми чаша горещо кафе — отвърна той.

На което тя реагира така:

— Знаеш ли какво, скъпи? Можеш да вървиш на майната си. — След което се присъедини към колежките си, подхвърли нещо, кимайки към масата му, и всички избухнаха в смях.

Десет минути по-късно той напусна ресторанта с пламнало от гняв лице. В един момент се запита дали да не я причака след работа и да й отреже гадните устни, но после се отказа. Беше твърде дисциплиниран, за да си позволява подобни волности.

Зърна крайпътна табела, на която пишеше, че до Кливланд остават само сто и шейсет километра. Още сто и шейсет километра, притиснат от едрата жена до себе си и с пламнал от болки крак. Много по-лесно беше да вземе самолета от Филаделфия, но не искаше да се излага на допълнителен риск. Затова се придвижваше с кола и влак, но най-често с автобус. След Лондон и Мадрид мерките за сигурност по влаковете бяха засилени, а кола не използваше поради опасението, че цветът на кожата му ще привлича вниманието на всички ченгета по пътищата.

Проблемът с полетите не се изчерпваше единствено с факта, че е арабин. Протезата му беше направена от пластмаса и метал, който задействаше детекторите по летищата. А благодарение на двамата тъпаци в Балтимор американските сили за сигурност знаеха за изкуствения му крак. Вероятно вече беше издадена заповед за задържането на всеки чужденец с протеза, чиято самоличност трябваше да бъде старателно проверена. Нямаше значение дали ще си обръсне главата, дали ще сложи подплънки в бузите си, или ще надене перука и контактни лещи. Нямаше значение дали прилича на брадатия тип от некачествена снимка, с която разполагаха. Щеше да бъде задържан и ФБР щеше да го подложи на разпит, докато установи истинската му самоличност.