Двойни игри [bg]

Разбира се, тя му разказа какво се беше случило. Дани и Винс Мерлино — един от биячите на Тони Бенедето, получили нареждане да притиснат някакъв нещастен комарджия, който не си връщал дълговете. В хода на операцията Винс го убил. При оттеглянето Дани бил разпознат от очевидец и в момента се намирал в затвора в Райкърс Айланд. Полицията знаела, че Дани не е убил онзи нещастник, но отказвала да го признае. По принцип той продавал крадени вещи. По-скоро очарователен търговец на дребно, отколкото бандит. Ченгетата знаели, че той не носи оръжие, а в досието му липсват предишни случаи на насилие. Но Дани отказал да издаде партньора си и ченгетата нямали друг избор, освен да му лепнат предумишлено убийство.

— Но защо не им е казал, че онзи Винс е свършил работата? — попита Демарко.

— Защото ще го обявят за къртица — отговори бившата му съпруга.

— Той си е къртица — отбеляза Демарко.

— И защото Винс е племенник на мистър Бенедето — добави Мари.

Е, това наистина променяше нещата.

— Но какво, по дяволите, искаш от мен, Мари? — попита той. — Нима очакваш да му наема адвокат или да му платя гаранцията?

— Нищо подобно не очаквам. Те няма да го пуснат под гаранция, а мистър Бенедето вече се е погрижил за адвокат.

— За какво тогава става въпрос?

— Проблемът е там, че мистър Бенедето очаква Дани да си излежи присъдата. Това е гадният проблем. Адвокатът ще му издейства максимално благоприятна присъда, но ако Дани издаде Винс или някой друг от групата, Тони ще го убие.

Това беше моментът, в който се разплака.

— Ще го осъдят най-малко на петнайсет, Джо!

— Но какво мога да направя аз, Мари?

— Да накараш мистър Махоуни да го помилва.

Демарко почти се изсмя.

— Мари — започна той и прехапа език, за да не добави едно „тъпа кучко“. — Първо, председателят на Камарата на представителите няма право да помилва осъдени престъпници в щата Ню Йорк. Второ, той в никакъв случай не може да помоли президента да направи подобно нещо.

— Но…

— Виж какво, Мари! Аз мразя теб, мразя и Дани! Но трябва да повярваш, че дори да не ви мразех, пак няма начин той да бъде помилван от когото и да било. А аз не бих могъл да направя абсолютно нищо.

Миг преди да затвори, в слушалката прозвучаха риданията й. По неизвестни причини това го накара да се почувства зле. О, я да върви по дяволите тази кучка! — тръсна глава той. Фраза, която си беше повтарял хиляди пъти след раздялата.