В очакване на сряда [bg]

След това взе телефона и се обади в "Складовете", както се наричаше клиниката. Паз отговори и веднага започна да я разпитва как са нещата при нея и как е със здравето — това, за което сега всички я питаха. Беше нещо като препятствие, с което се сблъскваше отново и отново.

— Рубен се тревожи за теб, както и всички ние — каза Паз.

Рубен бе човекът, който навремето беше основал "Складовете". Като млад лекар, благодарение на своята ярка и харизматична личност, бе успял да популяризира нов вид терапия, а по време на специализацията на Фрида бе станал неин личен ръководител. С течение на годините се бе превърнал в един уморен скептик.

— И?

— Исках да разбера как си. Един човек се свърза с нас. Искаше да се срещне с теб. Имам предвид като пациент. Казах му, че не си добре.

— За бога, Паз, престани да тръбиш за моите здравословни проблеми.

— Но той много настояваше. Говореше с отчаяние.

— Ще му се обадя.

— Сигурна ли си, Фрида?

— Бездействието ме срива.

Името му беше Шеймъс Дън. Когато Фрида набра; номера му, той веднага се обади. Тя се представи.

— Удобно ли е да поговорим?

— Да. Напълно. — В гласа му прозвучаха напрегнати нотки.

— Искате ли да дойдете да се видим?

— Да. Непременно. Мисля — чувствам, че нещата не търпят отлагане. Бих желал да се срещнем в най-скоро време.

— Как открихте името ми?

— Приятел на мой приятел ви препоръча — отвърна Шеймъс. — С големи суперлативи.

— Можем да се срещнем за опознавателен сеанс — каза Фрида. — След това ще решите дали съм подходящият човек за вас, а аз ще преценя дали бих могла да ви помогна. Съгласен ли сте?

— Да. Добре.

— Можете ли да дойдете утре сутринта в единайсет?

— Да. — Последва пауза. — Смятам, че ще ме намерите за много интересен.

Фрида почувства внезапно пулсираща болка в слепоочието. Себелюбие. Това не беше добро начало.

Шеймъс беше млад мъж, строен и елегантен, с правилни черти и лъскава кестенява коса, сресана назад. Беше облечен с тъмно сако с красива кройка, панталони от черно рипсено кадифе и лилава риза, която леко проблясваше на слънчевата светлина. Фрида се запита колко ли време му е отнело да се приготви за срещата. Ръкостискането му беше здраво, макар и дланта му да бе леко влажна. Говореше ясно и отривисто. Когато на лицето му се появяваше усмивка, тя в повечето случаи бе не на място. Мъжът произнасяше името ѝ малко по-често от необходимото.

— И така, Фрида, как ще процедираме? — попита той, след като се настани срещу нея и сложи дланите си върху коленете.

— Бих искала да науча някои основни неща за вас и след това ще ми кажете причината, поради която сте тук.