Директивата [bg]

Джак ми се беше обадил. Трябваше да прибера джипа си от местопрестъплението. Сутринта бях ходил с него до дома на Сакс и досието му и лаптопът ми бяха вътре. И двете щяха да ме свържат с убийството. С Джак се бяхме разбрали да се срещнем тук, след като той вземе джипа ми.

Докато стъпвах по загниващите листа, чух стъпки по пътеката — на повече от един човек.

Те идваха, обградили Джак от двете страни.

— Майк — каза брат ми.

— Не опитвай нищо — извика някой. Познах гласа на Линч.

— Какво става тук, по дяволите?

— Всичко е наред, Майк — отговори Джак. — Той е с мен. Дошъл е да помогне. Отидох да взема джипа ти, но полицията беше направила кордон. Едва не ме заловиха. Те ми помогнаха да ти върна колата.

— Ще се приближим — каза Линч. — Искаме само да поговорим. Съгласен ли си?

Искаше ми се да си бях взел пистолета от сейфа у дома. Трябваше да се защитавам само с ножа за пържоли. Извадих го и стиснах дървената дръжка.

— Елате — казах.

Джак и Линч си проправиха път между дърветата и се насочиха към укреплението. Над пресъхналия ров имаше само един път — мостче от пръст. В здрача се опитах да разпозная човека вляво от мен. Предположих, че в гората има и други, които ме държат на прицел.

— Той ми помогна, Майк — добави Джак. Те застанаха на десетина метра от мен. — Ченгетата наблюдаваха района. Нямаше да успея да взема джипа ти без тях. Той иска само да поговорите.

Внимателно плъзнах ножа в задния си джоб, с дръжката навън, за да го извадя, ако се наложи. Линч пристъпи по-близо.

— Какво стана със Сакс? — попитах.

— Умря преди половин час — отвърна Линч. — Съжалявам. Никой не обича кръвопролитията. Но положението беше сложно.

— Не. Той щеше да пропее и ти го уби.

— Сакс щеше да завлече и теб със себе си, Майк. Не го забравяй.

Той се качи на мостчето и ми подаде плик.

Взех го. Вътре имаше записващ диск и разпечатка от няколко страници. Прелистих ги — снимки на мен със Сакс точно преди да го убият.

— Твои снимки на местопрестъплението. Единствените копия. Унищожихме оригиналите.

Фотографиите можеха да сложат край на живота ми. Все едно държах граната.

Линч ми предложи запалка. Пъхнах разпечатките в плика и запалих края. Синьо-червени пламъци обхванаха хартията. Пуснах я и я оставих да изгори на земята. Пластмасовият диск почерня и се набръчка в пепелта.

— Това предложение за мир ли е? — попитах.

— Само се опитвам да ти помогна — отвърна той, взе запалката, извади цигара от пакет „Уинстън“ и я запали.

— Не е необходимо да ме държиш за ръката — рекох. — Разбирам какво става.

Най-много от всичко се страхувах, че предразсъдъците към мен ще бъдат потвърдени. Линч разполагаше с всеки коз, за да ме направи беглец, жесток убиец, и да превърне в истина притесненията на Ани и слуховете в семейството й.