![Дрога [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/1/droga-bg-download.jpg)
Дрога [bg]
- Автор: Крайтон Майкл
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554963
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дрога [bg]». Краткое содержание книги:
Началото на модерната наука е също така и начало на бедствията. Карл Ясперс
Дай ми либриум или ми дай метамфетамин. Анонимен
— Красиво е, нали!?
Кларк трябваше да се съгласи, че е, но когато се огледа, му се стори, че нещо не е наред. Не беше в състояние да определи какво е, но след няколко минути, когато тръгнаха по кея, осъзна.
— Някак е пусто — каза. — Няма никой на плажа. Около хотела също няма жива душа. Почти като в…
— Сигурно всички са вътре и се преобличат за вечеря — отвърна Шарън. — Денят на плажа все пак е доста изтощителен.
— Но пясъкът е равен. Няма никакви следи от стъпки или…
— Глупчо! Заравняват го.
— Какво?
— Всяка вечер. Заравняват го. Идват мъже с големи четки и го сресват, така да се каже. Както се реши кон.
— О…
Когато стигнаха хотела, Кларк реши, че впечатлението му е било погрешно. Докато се регистрираха на рецепцията, чу специфичното тупкане на тенис топки на някакви далечни кортове. Чу и плискане на вода и смехове край басейн.
Остави Шарън на рецепцията и последва един пиколо до стаята си. Беше приятна единична стая с изглед към плажа и кея. Точно под балкона му имаше оградено място с бар и излъскан дървен под. Несъмнено вечер мястото се използваше за танци.
Стаята беше обзаведена приятно, с легло, бюро, телевизор…
Сепна се. Телевизор?
Този остров вероятно се намираше на стотици километри от най-близката телевизионна станция. Нямаше как да приемат…
Изведнъж екранът светна и оживя. Беше цветен. Кларк се оказа лице в лице с приятен белокос мъж с официално облекло.
— Добър вечер, доктор Кларк — каза мъжът. — Аз съм вашият мениджър господин Льофевър. Позволете ми да се възползвам от тази възможност да ви приветствам лично на Райския остров. Надявам се през следващите няколко дни да успеем да превърнем престоя ви тук в истинско запомнящо се преживяване. Ако нещо при нас ви се стори дори в съвсем малка степен неудовлетворително, не се колебайте да ми го съобщите. Телевизорът, между другото, е свързан с вътрешна система. Игрални филми се показват два пъти всеки ден, в седем и в десет часа. Скоро в стаята ви ще дойде сервитьор, който ще ви донесе напитка и плодове. Моля приемете ги с нашите комплименти и пожелания за най-приятен престой тук.
Екранът изгасна.
— Проклет да съм! — промърмори Кларк и в същия миг на вратата се почука. Влезе момче с червено сако със златни копчета, със сребърен поднос в едната ръка и купа плодове в другата.
— Поздрави от управата, доктор Кларк — каза момчето. — Ако се нуждаете от още нещо, моля, обадете ни се.
Кларк бръкна в джоба си, за да извади бакшиш.
— Не, сър, благодаря, не е нужно — каза момчето и си тръгна.
Кларк погледна купата с плодове, после напитката. Беше доста странна — пенеста и оранжева, с черешки на дъното. На подноса до чашата имаше малка картичка.
„Манговият пунш е специалитет на острова
и е любим на местното население от векове.
Приемете го с нашите уважения“.
Отпи предпазливо — напитката беше с остър, сладко-кисел вкус, много силна. Отпи още веднъж и реши, че му харесва.
Излезе с чашата на балкона, седна на удобния шезлонг и качи краката си на парапета. Оттук виждаше част от дансинга и бара долу и пристанището, където спускащата се нощ постепенно обгръщаше леко поклащащите се яхти и лодки. Беше тихо и спокойно, макар че все още чуваше тенис топките и смеха от басейна.
Реши, че ще е много приятна почивка.
Телефонът иззвъня. Той понечи да влезе вътре, за да вдигне, но видя, че има апарат и на терасата.
— Помислили са за всичко — каза на глас и вдигна.
— Ало?
— Роджър? Шарън съм. Е, не е ли чудесно? Нали е най-прекрасното място, на което си бил? Опита ли манговия пунш?
Той се съгласи, че е чудесно, и се уговориха да се срещнат час преди вечерята за по питие.
Влезе вътре, за да вземе душ. Докато разопаковаше багажа си, долови някакво особено жужене. Отначало не успя да разбере откъде идва — звукът беше мек, монотонен. Обиколи стаята, напрегнал слух.
Тогава разбра, че идва от телевизора. Странно. Реши, че трябва да уведоми управата. Тупна телевизора и звукът спря.
Е, толкова по въпроса.
Животът му се превърна в идилия.
След първия ден престана да си носи часовника, а когато след три дни случайно се изпречи пред очите му, видя, че е спрял. Беше му все едно. Струваше му се съвсем уместно на този остров времето да е спряло. Прекарваше си великолепно.
Първата вечер вечеряха с Шарън в хотела и беше приятно изненадан от качеството на храната. След това отидоха на дискотека — една от трите в новия курорт на острова. Беше жестока, кипяща от живот. Кларк се напи и се забавлява отлично.