Още въздух [bg]

После идва ред на примамките. В нашия магазин винаги имаше изобилие от брашнени червеи, които вършеха работа, но не съвсем. Белите червеи бяха по-добри. Трябваше да ги изврънкваме от Гравит, месарят, та бандата теглеше чоп или се брояхме на „онче-бонче“ кой ще влезе, защото тези работи никак не му бяха приятни. Той беше едър стар дявол с грубовато лице и глас като на мастиф, а когато лаеше — понеже така обикновено разговаряше с момчета, всички ножове и железарии, накачени по синята му престилка, подрънкваха. Влизаш с празна тенекиена кутийка от петмез, помайваш се, докато излезе и последният клиент, и смирено подхващаш: „Моля ви, господин Гравит, дали ви се намират днес малко ларви?“. Той обикновено избухва: „Какво?! Ларви ли?! В моя магазин?! Не съм виждал от години. Да не искаш да кажеш, че имам мухи в магазина?“

Имаше, разбира се. Бяха навсякъде. Той ги трепеше с кожен каиш, прикрепен на пръчка, с която стигаше много надалеч и размазваше мухата на пихтия. Понякога си тръгваш без ларви, но по правило се провикваше подир теб, тъкмо като се наканиш да си вървиш: „Ей! Иди виж в задния двор. Може да намериш една-две, ако гледаш внимателно“.

Намирахме ги на цели гроздове навсякъде. Задният двор на Гравит вонеше като бойно поле. По онова време касапите нямаха хладилници. Ларвите живеят по-дълго, ако ги държиш в дървени стърготини.

Личинките на осите също бяха добра примамка, макар да е трудно да ги нанижеш на кукичката, освен ако ги опечеш. Като се случеше някой да намери гнездо на оси, същата нощ отивахме, напълвахме го с терпентин и замазвахме отвора с кал. На следващия ден осите вече бяха измрели, сега спокойно можеше да отворим гнездото и да извадим личинките. Веднъж нещо се обърка, терпентинът ли беше изтекъл от дупката ли, какво ли, та като извадихме запушалката, осите, преседели цяла нощ затворени, излетяха с гневно бръмчене. Не ни нажилиха бог знае колко, но жалко че нямаше някой с хронометър, да седи отстрани и да засича. Скакалците са може би най-добрата примамка, особено за клен. Нанизваш го на куката без никакви сачми и само го плъзгаш леко по повърхността — викат му „на леко“. Но не можеш да уловиш повече от два-три скакалеца наведнъж. Зелените мухи, които също се ловят дяволски трудно, са най-добрата примамка за кефал, особено в ясни дни. Трикът е да я сложиш на кукичката жива, за да се извива. Кленът кълве дори на живи оси, ама е доста щекотлива работа да сложиш жива оса на кукичка.

Един господ знае колко други примамки съществуват. Въдичарският качамак се прави като мачкаш хляб с вода в кърпа. Има освен това качамак с кашкавал, с мед и с анасон. За някои видове шаран и вареното жито не е лошо. Торните червеи са хубави за кротушки. Намират се в много стари торища. А има и един друг вид торен червей, на ивици и вони като щипалка — много добра стръв за костур. Инак обикновеният земен червей е добра стръв за костур. Съхранява се в мъх, за да се запази жив и пъргав. Ако ги държиш в пръст, умират. Кафявите мухи, дето кацат по говеждите лайна, са доста добра стръв за шаран. Чувал съм, че клен се лови и на черешка, а пък съм виждал да хващат шаран със стафида от кифла.