Последните дни на Кондора [bg]

— Ние не се обаждаме на Вътрешния отдел — отвърна Фей, докато двамата се взираха в компютърния екран. — Звъним на Службата за професионална отговорност.

— А! Така ли го наричаме?

— Аз съм шпионка — заяви тя на Дейвид. — Не съм доносничка.

Първия понеделник след онази игра на фризби Крис Харви се прибра у дома след работа в апартамента си под наем на Ю Стрийт — квартал, който стана tres chick по времето на Обама, след като беше tres noir по времето на Джими Картър, — и завари Казвам се Фей Дозиър в своята дневна.

— Влязох с взлом — каза тя, преди той да успее да каже нещо. — Можех да претърся жилището ти, но не го направих, няма да го направя. Няма да ти кажа нищо повече от една лъжа. Очаквам същото и от теб.

Септември охлади тази седмица. Тя носеше грозни джинси. Оръфан стар пуловер и зелено найлоново пилотско яке без никакви кръпки, което си беше купила в Кандахар. Разкопча кобура от кръста си, натежал с новия й глок, и го остави върху купчината романи на евтината му холна масичка.

— Това върви с мен — поясни.

Свали вълнения си пуловер.

Фей носеше най-грозния, най-непривлекателен бял спортен сутиен.

През онази нощ белегът й все още се гърчеше розов и гневен.

— И това също съм аз. Можех изобщо да не ти кажа за него, но е голям, вижда се, огромен е, и няма значение, че съм напълно здрава — прецаках всичко и всичко ме прецака.

Тя се взираше в сините му очи, които не се отместиха.

Устните му не промълвиха нищо.

— Мога да изляза от тази врата — каза Фей. — Без никакви съжаления. Без последици. Без сълзи. Просто ще си тръгна. А мога и да остана и да видим какво ще стане.

Той прекоси стаята и се приближи към нея. Обхвана лицето й с длани.

— Остани — каза й. — Така и така си проникнала с взлом.

„Никога няма да го забравя“ — мислеше си Фей в 5:28 вечерта, след като Крис обхвана с длани устата й и после… Примигна, за да проясни погледа си, взря се в монитора на компютъра си върху бюрото и прегледа всички задължителни ежедневни доклади на полевите агенти от Акции/Сигнали за тревога на страницата „Америка средностатистически“.

— А/С прилича на опашка в полицейски участък от хората, арестувани предната нощ — гласеше описанието на Дейвид, бившия детектив от бруклинската полиция.

— Само дето е дигитално, онлайн и непрекъснато — отговори Фей.

В 5:29 онзи петък Фей прочете секретния доклад на А/С от Лос Анджелис за това как секретен доклад от Лос Анджелис за изгладнели тюленчета, изтласквани на брега на Южна Калифорния пет пъти по-често от обичайното, издържали токсикологичния анализ, свързан с терористи, и поради това РНЗ — Рейтингът за ниво на заплаха — на този Събитиен синдром паднал от 6 на 1 от възможните 100 нива от базата данни.

— Дозиър! — провикна се заместник-началник Ралф от входа на подобната си на кутийка в кутийката диорама, каквото представляваше работното помещение на ОНО. — Ела тук! Дейвид… — повика той бившето бруклинско ченге. — Харис — кресна началникът на подлия задник. — Ти също.