Корабът на страха
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #15
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-51-4
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Корабът на страха». Краткое содержание книги:
Години по-късно един от търговците, участвали в залавянето на пиратите, пристига в Кентърбъри. Носят се слухове, че той се е добрал до загадъчната карта. Сър Хю Корбет, доверен кралски служител, е изпратен да преговаря с търговеца Паулентс. Но преди да успее да се срещне с него, търговецът и цялото му семейство са открити обесени в имението, където са били настанени. По същото време заможен кентърбърийски търговец също става жертва на убийство. Трупът му е открит в заключена стая, а ключовете от стаята висят на колана на мъртвия.
Картата, донесена от Паулентс, не е открадната, но никой не е в състояние да я разчете. Защо тогава е трябвало да загинат Паулентс и близките му? Кой е убиецът, проникнал в старателно охраняваното имение? Как са били обесени жертвите, след като няма следи от насилие, а не личи и да са били упоени? Сър Хю Корбет трябва да навлезе отново в царството на мрака, за да открие корена на злото и да разобличи убиеца.
Тръпки побиха Ранулф. Втренчи поглед през нефа към високата преграда пред мястото за хора, на която имаше кръст, лишен от всякакви украси, с разпнатия Спасител. През вратата в преградата се виждаха скамейките на хора и позлатеният край на високия олтар. Корбет нагласи колана, на който носеше меча и тръгна в полумрака. Ранулф го последва, мисълта за редящите се от двете му страни гробове, почти скрити в тъмнината, не напускаше съзнанието му. Въпреки усилията си да се образова, да се промени и да стане като господаря си, да разчита на фактите и сигурните доказателства, все още го тормозеха кошмарите и преживяното в детството. Измъчваха го описанията на пълчища демони, спотайващи се и дебнещи за плячка в мрака, разказите за чудовищата от водоливниците, които понякога оживявали, готови да се нахвърлят върху нищо неподозиращите жертви.
— Господарю — попита той, — какво търсим?
— Грискин[26] — отвърна през рамо Корбет.
— Грискин? — засмя се Ранулф. — Грискин ли? Кой е пък той? Защо?
Корбет вдигна ръка, за да го накара да замълчи. Пресякоха нефа и влязоха в потънал в мрак параклис. Вляво над няколко стъпала имаше малък олтар, пред него стояха две молитвени столчета, зад тях имаше пейка. Тесният прозорец на отсрещната стена беше остъклен, но светлината, която влизаше през него, беше съвсем недостатъчна. Ранулф заразглежда стенописите, изобразяващи излизането на Лазар от гроба, Христос, изцеляващ прокажени, Нееман, военачалникът на сирийския цар, който се къпе във водите на Йордан по съвета на пророк Елисей.
— Грискин? — Корбет отдръпна меча си и седна на пейката. — Познавам го от времето, когато учех в Оксфорд. Наричахме го Грискин, защото много обичаше свинско, а ако трябва да съм честен — Корбет се позасмя, — и заради външния му вид.
Хвърли поглед към Ранулф.
— Не можеш ли да се сетиш кой е? Веднъж го срещнахме в Хазната в Уестминстър.
Ранулф кимна, макар че и животът му да зависеше от това, не можеше да се сети кой е Грискин.
— Няма значение — продължи Корбет. — Грискин не го влечаха много университетските науки. Лошото беше там — усмивката му се стопи, — че родителите му се разболяха от проказа. Напусна университета, за да се грижи за тях. Така и не завърши образованието си. Добър човек, Ранулф, с приятен глас, малко по-висок от моя, но когато пеехме Christus Vincit… — Корбет поклати глава и Ранулф едва не изпъшка. Изобщо не разбираше защо господарят му толкова се прехласва по пеенето. — Както и да е, родителите на Грискин починаха в болницата «Бетлехем» в покрайнините на Лондон, а Грискин помоли да го назначат в канцеларията. Стана куриер. Грискин притежава невероятен талант: той е изключителен следотърсач — Корбет потупа с крак по каменните плочи от настилката и впери поглед в разпятието на малкия олтар. — Няма друг като Грискин, той може да открие когото и да било. Когато се прибрахме от югозападните територии и негово величество кралят — Корбет положи усилия, за да не проличи сарказмът в гласа му — поиска от мен да заминем за Кентърбъри, той ми даде някои факти за случилото се тук. За Блексток и неговия полубрат, Хюбърт. Преди да тръгна от Уестминстър, изпратих писмо до Грискин, в което му разказвах каквото знам и го молех да претърси земите северно от Оруел, както и околностите на Кентърбъри, за следи от Хюбърт Монаха. Накратко, Ранулф, писах му, че ще се срещнем тук на този ден, между единайсет и дванайсет, в параклиса «Сейнт Лазаръс» в абатството «Сейнт Огъстин». Грискин би оценил този жест. Храни особена почит към този светец, заради паметта на родителите си.[27]
— Сега е между единайсет и дванайсет — заяви Ранулф, — а той още не се е появил. Дали пък не закъснява заради снега?
— Не — поклати глава Корбет. — Получих съобщение от Грискин, че ще дойде. Той винаги спазва дадената дума. Щеше да ме предупреди, ако не може.
Корбет се канеше да се изправи, когато изведнъж дъхът му секна и той посочи олтара.
— Ранулф!
Отначало Ранулф не виждаше какво сочи. После го съгледа, на поръбената с бяла дантела покривка на олтара лежеше малък златен кръст на сребърна верижка.
— Господи помилуй! — Корбет пое дъх и се изправи. Втурна се между молитвените столчета, изкачи стъпалата и сграбчи кръстчето и верижката. Когато го завъртя, то заблестя в полумрака.
26
Griskin (англ.) — прасенце, свинска пържола. — Бел.ред.
27
Тъй като в притчата за богаташа и бедния Лазар (Евангелие от Лука 16:20-31), Иисус говори за прокажен, през XII век болни от проказа рицари-хоспиталиери основават ордена «Свети Лазар», вземайки Лазар за свой покровител, и създават болница за прокажени в Йерусалим. — Бел.ред.