Вечерните новини
- Автор: Хейли Артур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вечерните новини». Краткое содержание книги:
В неотдавнашно интервю А. Хейли обяви, че последната му книга ще бъде „Реторта“, а после иде изпробва силите си в късия разказ.
Но в Ню Йорк Мигел незабавно се насочи към голямата колумбийска колония в квартала Куийнс, където един от агентите на „Меделин“ му бе осигурил безопасна квартира.
„Малката Колумбия“ заемаше пространството между Шейсет и девета и Деветдесет и девета улица. Тук бе съсредоточена най-усилената търговия с наркотици и най-голямата престъпност, за която насилията бяха като кихавица, а убийствата — ежедневие. Униформен полицай почти не смееше да се приближи сам, а и на двойки не минаваха оттам по тъмно пеша. Репутацията на квартала не тревожеше Мигел ни най-малко, дори му служеше за прикритие, докато започна да крои плана си, изтегли тайно приведените му пари и събра малката група, която щеше да оглави. Съставът й — седем души заедно с него — бе уточнен още в Богота.
Хулио, единият от двамата постови пред дома на Слоун, и Сокоро, единствената жена в групата, бяха колумбийци, „спящи агенти“ на „Меделин“. Няколко години преди това и двамата бяха изпратени в САЩ уж като емигранти с единствената инструкция да се установят и да чакат, докато бъдат необходими за контрабанда на наркотици или друго престъпление. Ето че подходящият момент бе дошъл. Хулио бе специалист свързочник. А докато чакаше, Сокоро завърши курсове и получи диплома за среден медицински персонал. Но тя имаше и други задължения. Чрез приятели в Перу бе станала симпатизантка и нещатна агентка в САЩ на революционната „Сендеро Луминосо“. При латиноамериканците такова преплитане на политическите с практическите подбуди за престъпна дейност беше обичайно, така че Сокоро беше сега и шпионка на „Сендеро“.
Трима от останалите четирима бяха колумбийци, известни само с бойните си имена Рафаел, Луис и Карлос. Рафаел беше монтьор, но служеше и за общ работник; Луис бе отличен шофьор и умееше много ловко да се изплъзва на преследвачи, особено от мястото на престъплението. Карлос, млад, с пъргав ум, бе организаторът на наблюдението през последния месец. И тримата говореха английски като американци и бяха пребивавали в САЩ по няколко пъти. Не се познаваха преди и бяха пристигнали с фалшиви паспорти. Под други имена. Получили бяха инструкции да се представят на същия агент на „Меделин“, който бе уредил квартирата на Мигел, а после да преминат на пряко подчинение на Мигел.
Последният член на групата бе американец и участваше в операцията под името Боделио. Мигел му нямаше никакво доверие, но неговите знания и умения бяха жизнено необходими за успеха на плана.
Дори и сега, докато още седеше във временната щаб-квартира на групата, той си помисли за отстъпника американец с отвращение. Това засили гнева му към Хулио заради проявената непредпазливост по телефона. Тъй като връзката му с автомобила на пост пред къщата на Слоун в Ларчмънт още не бе прекъсната, той се постара да потисне личната неприязън и да намери най-подходящия отговор.
Преди да напусне Богота, Мигел бе получил най-подробни сведения за семейството на Слоун, които не смяташе за нужно да споделя с подчинените си. Едно от тях бе, че Крофърд Слоун има възрастен баща, който отговаряше на описанието, дадено му за сутрешния гост с куфара. И си помисли: „Ако старецът е дошъл да постои при сина си известно време, наистина е малко досадно и той вероятно ще трябва да бъде ликвидиран до края на деня, но това не е проблем.“ И като натисна копчето на телефонния предавател, нареди:
— Не предприемайте нищо със синия пакет. Съобщете само ако пристигнат нови доставки.
Последното означаваше „ако обстановката се промени“.
— Прието — кратко отвърна Хулио.
Щом прекъсна връзката, Мигел хвърли поглед на часовника си. Беше 7,45. След два часа и седмината членове на групата трябва да бъдат по местата си, готови да действат. По-нататък всичко беше внимателно обмислено, предвидени бяха усложнения, взети бяха необходимите предпазни мерки. Влязат ли нещата в ход, някъде можеше да се наложи и импровизация, но във всеки случай не много.
Но не биваше да има никакво отлагане. Извън пределите на САЩ други организации, синхронизирани с тяхната, вече действаха.
7
Обикновено Крофърд Слоун пристигаше в Си Би Ей в 10,30, но тази сутрин искаше да отиде по-рано, за да разговаря с президента за уволняването на Чък Инсън от поста програмен директор на вечерния осведомителен бюлетин. Все още бе под впечатлението на снощния си спор с него и твърдо бе решил да вземе мерки за промяна в подхода към приоритета на новините. Затова се извини, че става от масата за закуска, край която Джесика и Ники в захлас и с грейнали лица слушаха спомените на Ангъс за действията на неговата част в Европа през войната, и се качи горе да се дооблече.