Списък с убийства
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Списък с убийства». Краткое содержание книги:
Реши, че е направила всичко възможно, взе куфарчето си и си тръгна. Веднага щом излезе на тротоара, извади мобилния си телефон и се обади на Софи.
— Говорих с детектив Суини. Този човек е отвратителен!
— И Корди каза същото — рече приятелката й. — Но имаше ли някаква полза от разговора ви? Съобщи ли ти нещо, което да ни помогне?
— Не, а и не мисля, че изобщо е работил по случая. Изобщо не се интересува от бедната Мери Кулидж.
— Ти прочете дневника й, нали?
— Да. Д-р Шийлдс трябва да бъде спрян.
— Нали затова те пратих в участъка.
— Софи, там не се води никакво разследване.
— Говори ли с лейтенант Луис?
— Не — отвърна Регън. — Няма да има полза. Убедих се, че той е по-зле и от Суини, ако това изобщо е възможно.
— Мислех, че не си говорила с него.
— Видях го в действие, крещеше и се пенеше.
— Какво точно ти каза Суини?
Регън тръгна по тротоара, докато преразказваше разговора си с противния детектив.
— Уверявам те, беше пълна загуба на време.
Тя затвори телефона точно когато зави зад ъгъла. Стори й се, че чу някой да вика, и инстинктивно се обърна. Сблъсъкът бе неизбежен.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Алек Бюканън бързаше да стигне до колата си и да се прибере вкъщи, за да се отърве от мръсните дрехи, с които беше облечен. Имаше чувството, че по цялото му тяло лазят буболечки, и единственото, за което си мечтаеше, бе един дълъг горещ душ. Тичаше, когато зави зад ъгъла и едва не събори жената, която стоеше там.
Блъсна се в нея, куфарчето й хвръкна на една страна, а тя полетя на другата. Успя да я хване през кръста и я дръпна точно когато тя щеше да забие главата си в тухлената стена на сградата.
Алек я задържа, докато тя възстанови равновесието си. Мамка му, беше много красива. И миришеше хубаво! Изненадващо беше, че въобще можа да подуши нещо след нощта, прекарана в боклука.
Той вдигна куфарчето и й го подаде, после направи крачка назад.
— Съжалявам.
Тя кимна, за да му покаже, че е чула извинението му, но не успя да проговори. Вгледа се в очите му, опита да се усмихне, после се обърна и закрачи бързо. Поемаше си дълбоко дъх, като се опитваше да не повърне. Мили боже, от вонята, която се излъчваше от него, очите й се насълзиха.
Изведнъж Регън избухна в смях. Когато погледна назад, той още я наблюдаваше. Тя се усмихна, но зави зад ъгъла и отново се разсмя. Мъжът с красивите бели зъби й напомни за едно посещение в зоопарка в детството й. Брат й Ейдън я заведе там, когато тя беше на седем или осем години. Помнеше как влязоха в една голяма сграда от сив камък. Вътре беше пренаселено и миришеше на мухъл, но в края на една дълга пътека видя новия дом на горилата. Той не бе напълно завършен. Имаше две огради с решетки, които разделяха животното от посетителите, а дебелият нечуплив прозрачен плексиглас още не бе поставен. Регън се отскубна от Ейдън и побягна, като си пробиваше път през тълпата, преди някой друг да забележи, че има празно място точно пред клетката. Стигна до първите решетки, преди миризмата да я събори на колене. Вонята бе помитаща и тя започна да се дави. Наложи се Ейдън да я вдигне на ръце и да я изнесе навън на свеж въздух.
Още помнеше ужасната воня, която се носеше от клетката на горилата. Мъжът, в когото се беше блъснала току-що, миришеше много по-зле.
Като се засмя на стария спомен, се почувства в много по-добро настроение. За нещастие, то не трая дълго.
Тъкмо беше излязла от „Нийман Маркъс“ и бързаше по една странична уличка, стиснала в едната си ръка куфарчето и покупката си от магазина и чантата си — в другата, когато един мъж, два пъти по-едър от нея, връхлетя отгоре й. „Какво става с мен? Да не съм станала невидима?“ — помисли си тя. Два пъти за един ден се опитаха да минат през нея.
Този не си направи труда да се извини. Всъщност сякаш нарочно я настъпи. После забърза по улицата, без изобщо да погледне назад. Пръстът на крака, където той бе стоварил тежестта си, я заболя и тя закрачи малко по-бавно към „Дикерсън“. „Денят още не е минал и нещата могат да се подобрят“ — каза си тя. Каква полза от негативни мисли?
Но щом влезе в „Дикерсън“, й стана невъзможно да запази позитивното си мислене. Продавачката, която според табелката с името на сакото й се казваше Патси, стоеше облегната на касата и говореше по телефона. Беше подпряла слушалката с брадичката си и едновременно пилеше един от ноктите си.
Лицето на госпожа Патси бе зачервено — очевидно беше ядосана на нещо. Тя забеляза Регън и нетърпеливо й махна с ръка да изчака, след което продължи разговора си. Жената бе около шейсетте, но бъбреше по телефона като тийнейджърка. Очевидно говореше с някоя приятелка и я осведомяваше за най-новите клюки, които бе научила от друга жена на име Дженифър. Регън не се опитваше да подслушва, но не можеше да не долови поне част от разговора и беше отвратена от хапливите коментари.