Стоманеният плъх
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: Stainless Steel Rat #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стоманеният плъх». Краткое содержание книги:
По отношения на Зуг всичко се оказа нормално, и макар още да не се бях избавил стопроцентово от подозренията и да продължавах да държа ръката си на пистолета, срещата с него очевидно беше голям късмет. Започнах да разбирам откъде извира този неудържим поток от думи. Той беше трапер, каращ кожи в магазина след много месеци самота и мълчание. Видът на човешко лице е предизвикал в него това словоизлияние, което не се и опитвах да спра, тъй като фактически той отговаряше на незададените ми въпроси.
Много грижи ми създадоха дрехите. В края на краищата реших да остана в пътния си костюм, оцветен в неутрални тонове. Виждали сте такива, разпространени в малко вариации на всички планети на Галактиката, затова Зуг не му обърна особено внимание. Вероятно иначе не бе бъбрив, но беше любител на дрехите. Куртката му беше направена по-скоро от местни кожи. Тя беше пурпурночерна и много красива въпреки калта и боклука, полепнали по нея. Панталоните му бяха направени от машиннотъкано сукно, а ботушите, както и моите — от „вечна“ пластмаса.
Техниката на Зуг беше потвърждение на впечатлението, създадено от дрехите. Смесица на старо и ново. От свят, подобен на Фрайбур, неотдавна влязъл в Лигата, бе трудно да се очаква нещо друго. Електрическа пушка, опряна на сноп стрели за арбалет, създаваха типична картина. Несъмнено той еднакво използваше и едното, и другото. Седнах на меките денкове и започнах да се наслаждавам на пътешествието и изгряващото слънце, заливан от неспирен водопад от думи.
Стигнахме Фрайбурбад към обяд. Зуг практически не ме въвличаше в разговора, предпочиташе той да говори, затова няколкото ми неопределени изказвания го удовлетвориха напълно.
С голямо удоволствие се почерпи с концентратите от моя пакет и в отговор ми подаде манерка с някаква течност, приготвена в планинското му жилище. Вкусът й беше ужасен, в устата ми остана вкусът на желязна стружка, потопена в сярна киселина. Но след няколко глътки всичко дойде на мястото си и ние весело заплувахме към миришещия на риба док в предградието. Когато акостирахме, едва не потопихме голямата лодка, което ни се стори ужасно забавно — това ще ви даде представа за състоянието ни. Тръгнах към града и поседях в парка, докато мозъкът ми не се проясни.
Старото и новото бяха тук рамо до рамо, здания от пластмаса съседстваха с тухлени и измазани постройки. Желязо, стъкло, дърво, камък се бяха смесили в една неразделима сплав. Също така и хората, облечени в странна амалгама от типове и стилове. Аз повече се интересувах от тях, отколкото те от мен, и някакъв робот ми обърна внимание. Той размахваше пред мен вестници с големи заглавия и викаше имената в ухото ми, докато не му се подчиних и не взех вестник, за да се отърва от него.
Валутата на Лигата се употребяваше тук заедно с местните пари и роботът не изрази протест, когато пуснах монета в отвора на гърдите му. Той ми даде рестото във фрайбурски гулдени, несъмнено по разорителен курс.
Всички новини бяха абсолютно тривиални, но обявите и рекламите ме заинтересуваха. Прегледах списъка на големите хотели, сравнявайки комфорта и цената.
Това ме накара буквално да се ужася. Колко бързо губим старите навици. Само месец честен живот и вече разсъждавах като порядъчен човек.
— Ти си престъпник! — процедих през зъби и се изплюх върху надписа „НЕ ПЛЮЙ“. — Презираш закона и прекрасно минаваш и без него. Ти си законът за себе си и най-честният човек в Галактиката! Ти не нарушаваш никакви правила дотогава, докато не те засягат, и ги нарушаваш всеки път, когато имаш нужда от това.
Всичко това беше истина и аз се презирах, че толкова бързо съм го забравил. Този малък период честност в Корпуса ми подейства като зараза, разрушавайки всичките ми най-добри антисоциални тенденции.
— Мисли как да откраднеш! — извиках аз толкова силно, че изплаших момичето, разхождащо се по пътеката. Досетих се, че ме е чула и й хвърлих толкова злобен поглед, че тя сметна за по-разумно да се скрие. Аз също станах и тръгнах в противоположната посока, оглеждайки се за възможност да направя нещо по-съществено. Реших да възстановя предишния си начин на живот, преди да се заема с търсенето на Ейнджълин.
Възможност се появи много скоро и след десет минути планът бе готов. Цялото необходимо оборудване беше с мен. Това, което можеше да ми потрябва за работа, го прехвърлих в джобовете и пояса си, а чантата дадох на гардероб.