Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Обедът в Пенденис, както установи от пръв поглед негово благородие, съвсем не беше леко похапване. На масата в трапезарията имаше печено филе, шунка, супник с гъста зеленчукова супа, обещаната печена риба, сирене, плодове — достатъчно ядене, за да задоволи апетита на подрастващите момчета. Роб и Тио си вземаха по няколко пъти от всичко, очевидно забравили караницата от преди малко. Хюго Трелоуни, блед, тънък като върлина млад мъж с твърде сериозно лице, се държеше учтиво към госта, но ровеше със страдалческа физиономия в чинията си. Ала Демиън много скоро забеляза, че и той си хапваше добре като братята си. Доста голямо количество риба изчезна бързо от чинията му. Мередит пиеше чай, момчетата лимонада, а лорд Ръдърфорд получи стомничка с пенеста бира, която, както тържествено обясни Хюго, беше произведена в имението.
Мередит се извини, че не може да му предложи кларет, защото всяка бутилка трябвало да „подиша“ поне един час, след като я изнесат от мазето — само така виното можело да разгърне аромата си. Тъй като за днес не очаквали гости, не се подготвили, както трябва.
— Ще установите, че в повечето къщи наоколо е така — допълни със сладък глас тя. — Ние сме много горди с вината в избите си.
— Да, и за това трябва да благодарим на джентълмените — обади се Роб. — Те доставят товарите си всеки месец, но никой не ги вижда, нито ги чува да идват, защото копитата на конете им са увити в парцали. Прав ли съм, Мери?
— Така се говори — отвърна тя, без да трепне. Темата беше сравнително безобидна и занимаваше всички в Корнуол. — В тази част на страната вносът на алкохол носи добри пари, лорд Ръдърфорд. Имахте ли вече възможност да надникнете в избата на Малори хаус? Не се съмнявам, че ще останете учуден от богатствата й.
— Изпробвах брендито и го намирам много добро — отговори с усмивка Демиън. — Впрочем аз се интересувам сериозно от „джентълмените“. — Той вдигна поглед от чинията си и остана изненадан от внезапната тревога в очите на домакинята.
— Само външни хора намират контрабандистите за романтични — промълви тя и вдигна рамене. — За мъжете от Корнуол това е всекидневие. Контрабандата е опасен и доста мръсен занаят.
Забележката със сигурност целеше да го постави на мястото му — той беше само нищо неподозиращ външен човек с неясни представи за този занаят.
— Не съм казал, че контрабандата е романтично занятие — отговори предпазливо мъжът. — Интересно е по-точната дума. Трябва да ви кажа, че преди няколко дни случайно се срещнах с контрабандистите.
Мередит изпусна вилицата си в чинията.
— Как е могло да се случи подобно нещо? — попита тихо тя. — Досега никой не ги е виждал.
— Но аз ги видях — отговори също така тихо той и се запита какво, за бога, ставаше с нея. Изглеждаше толкова объркана, сякаш изведнъж беше седнала в мравуняк.
— Къде ги видяхте, сър? — Роб подскачаше нетърпеливо на стола си и дори Хюго бе престанал да дъвче.
— На скалата, която се издава над брега, в нощта, когато пристигнах тук. — Ръдърфорд си взе парче печена риба. — Тъкмо се сражаваха с бреговата охрана, доколкото можах да установя.
— И кой спечели? — Тио го гледаше с широко отворени очи. Демиън избухна в тих смях.
— О, без съмнение контрабандистите. Незнайно как те изчезнаха под носа на полицаите. Невероятно беше!
— И къде бяхте вие, докато се разиграваше това представление? — попита Мередит, която бе успяла да се овладее.
— Бях се скрил зад един бодлив храст — отговори мъжът и отново се засмя. — Беше дяволски неудобно, да не говорим, че се намирах буквално между два огъня — но си струваше. Особено ми хареса водачът на контрабандистите.
— Така ли? И защо? — Роб скочи от стола си и заподскача възбудено около стола на лорда. — Никога не съм говорил с човек, който е виждал джентълмените!
— Седни на мястото си, Робин — нареди строго сестра му. — Разказът на лорд Ръдърфорд е интересен, но това не означава, че трябва да подскачаш около него като невъзпитан хлапак.
— Защо се заинтересувахте от водача, сър? — попита Хюго, след като Роб се нацупи и си седна.
— Защото приличаше на момче — отговори Демиън. — Според мен беше твърде млад, за да води група контрабандисти. Но трябва да призная, че се държа блестящо. — Той се запита дали трябва да им разкаже за предположението си, но Мередит го изгледа унищожително и той реши да го запази за себе си. Тя сигурно щеше да го обвини, че има твърде развито въображение. Незнайно по каква причина тя явно считаше, че темата е неподходяща за обсъждане пред момчетата.