Труден за убиване
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Труден за убиване». Краткое содержание книги:
Те отвличат Холи Джонсън, агент от ФБР и дъщеря на най-високопоставения военен в САЩ. Холи е безценен заложник в преговорите им с правителството.
Те отвличат и Джак Ричър. По погрешка. Без да знаят, че е бивш военен полицай. Труден за убиване.
Те трябва да бъдат спрени. За да бъде сложен край на лудостта. За да няма тероризъм. Денят на независимостта наближава. Денят на равносметката.
Той не отговори.
— Обременяваш ме — продължи тя. — Разбираш ли? Не ми стигат другите грижи, ами и за теб да се тревожа през цялото време.
Той пак не отговори. Лежаха и се люшкаха мълчаливо, Ричър усещаше от косата й аромата на вчерашен шампоан.
— Отсега нататък си длъжен да вършиш каквото ти наредя — каза тя. — Слушаш ли ме изобщо? Просто не мога да си позволя лукса да мисля и за теб.
Той извърна глава и я погледна отблизо. Значи тя се тревожеше за него. Изненадата го връхлетя изневиделица. Потресе го. Както става понякога във влака. Седиш в купето на някоя оживена гара и наблизо е спрял друг влак. Твоят влак тръгва. Набира скорост. И изведнъж се оказва, че не е бил твоят влак. Движи се другият. Твоят е стоял неподвижно през цялото време. Сбъркал си гледната точка. По същия начин досега Ричър смяташе, че се движи неговият влак. А тя мислеше, че е нейният.
— Не ми трябва твоята помощ — говореше тя. — Има кой да ми помогне. Знаеш ли как работи Бюрото? Знаеш ли кое е най-голямото престъпление на света? Не са бомбите, тероризмът или отвличанията. Най-голямото престъпление на света е да се задяваш с човек от Бюрото. Бюрото си пази хората.
Ричър помълча за момент. После се усмихна.
— Значи и двамата няма от какво да се плашим — каза той. — Лежим си тук и скоро цяла тълпа агенти ще дотича да ни спаси.
— Вярвам на своите — отсече Холи.
Отново настана мълчание. Две-три минути се чуваше само равномерното боботене на двигателя. Ричър мислено отмерваше пътя. Около седемстотин километра от Чикаго. На изток, запад, север или юг. Холи изпъшка и с две ръце измести крака си.
— Боли ли? — запита Ричър.
— Само ако се изкриви — каза тя. — Когато е прав, нищо ми няма.
— В коя посока отиваме? — запита той.
— Ще правиш ли каквото ти кажа? — прекъсна го Холи.
— По-горещо ли става или по-хладно? Или си е все същото?
Тя сви рамене.
— Нямам представа. Защо?
— Ако се движим на юг или север, температурата ще се променя — обясни той. — На изток и запад ще е горе-долу едно и също.
— На мен ми изглежда същото — каза Холи. — Знае ли обаче човек в тая кутия…
— Магистралата ми се струва пуста — каза Ричър. — Не усещам да задминаваме други коли. И не намаляваме скоростта. Движим се равномерно.
— И какво от това?
— Може да означава, че източната посока отпада. Нататък има доста прегради, нали така? Кливланд, Питсбърг, Болтимор. Като граница. Става все по-оживено. Трябваше да навлезем в гъсто движение. Какво сме днес, вторник ли? Към единайсет сутринта? За изток е прекалено пусто.
Холи кимна.
— Значи остават север, запад и юг.
— Камионетката е крадена — каза той. — Голяма грешка.
— Крадена ли? Откъде знаеш?
— Знам, защото и другата кола беше крадена.
— Откъде знаеш? — повтори Холи.
— Защото я изгориха — каза той.
Холи извъртя глава и го погледна в очите.
— Помисли малко — обясни Ричър. — Помисли за техния план. Пристигнали са в Чикаго със своя кола. Сигурно преди известно време. Може би са им трябвали две седмици, за да те проследят. Или три.
— Три седмици? Мислиш, че са ме следили толкова време?
— Вероятно три — каза той. — Ходиш в ателието всеки понеделник, нали така? Веднъж седмично. Трябвало им е време, за да го разберат. Но не са можели да те отвлекат със своята кола. Прекалено лесна е за откриване, а освен това навярно е имала прозорци и тъй нататък. С две думи — неподходяща за дълъг превоз на жертвата. Затова предполагам, че са откраднали камионетката от Чикаго, вероятно вчера сутринта. Замазали са надписа отстрани. Забеляза ли слоя бяла боя? Прясна, с малко по-друг оттенък. Маскирали са я донякъде, може и да са сменили номерата. Но все пак камионетката си остава опасна, нали? С нея е трябвало да се измъкнат след удара. Затова не са искали да рискуват из центъра. Пък и някак странно изглежда, когато група хора се качват в закрита камионетка. За тая работа трябва обикновена кола. И те са откраднали черната лимузина. Смениха колите в оная изоставена фабрика, изгориха лимузината и отпратиха.
Холи сви рамене. Направи гримаса.
— Дотук няма никакво доказателство, че колите са крадени.
— Напротив, има — възрази Ричър. — Кой купува нова кола с кожени седалки, като знае, че ще я изгори? Биха предпочели някоя вехта таратайка.
Холи кимна неохотно.
— Какви са тия хора? — изрече тя по-скоро на себе си, отколкото на Ричър.
— Любители — каза той. — Правят грешка след грешка.
— Например?
— Тъпо е да подпалваш кола. Привлича вниманието. Мислят се за хитри, но не е така. Вероятно са изгорили и собствената си кола. И бас държа, че са го сторили някъде около мястото, откъдето са вдигнали черната лимузина.