Конникът на апокалипсиса

— Арманилия ли? — изненадваш се ти. — Откъде накъде? Защо не Толедо, Талавера или Мадрид? Защо не Памплона и Ронсевал, та да разкъсат страната на две и да си открият път към Франция?

Отец Фиделиус се оглежда и неволно снишава глас.

— Ще ви кажа нещо, което по нашите земи знаят малцина, макар че ибн Таруми непрестанно го повтаря пред неверниците. Позната ли ви е легендата за Светия Граал?

Усмихваш се. Кой ли не е чувал легендата за Светия Граал — чашата, от която е пил Христос по време на Тайната вечеря и в която по-късно Йосиф Ариматейски е събрал Неговата кръв? И кой ли рицар не е мечтал да открие тази върховна светиня?

Абатът бързо се прекръства.

— Да ми прости Бог сравнението, но според онзи демон именно тук, в Арманилия, било скрито нещо, което може да има подобна стойност за неверниците. И ако успеели да си го възвърнат, щели да завладеят целия християнски свят. Не знам каква истина има в гнусните му слова. Ала добре знам, че Сатаната понякога дава страховита сила на своите изчадия. Затова ви повтарям, граф Алтасар: идва конникът на Апокалипсиса. Дали ще устоим или ще паднем, зависи от нашата вяра и нашата сила.

— Разбирам, отче — кимваш ти. — Но защо ми разказвате всичко това?

Абатът те поглежда с изненада.

— Как защо? Та не е ли съвсем ясно? От утре вие ще държите в ръцете си светската власт в това графство и смятам за свой дълг да ви предупредя за идващата опасност.

— Момент! — прекъсваш го ти. — Не избързвате ли малко? Властта все още е в ръцете на истинския граф Алтасар — баща ми.