Мъжът на най-добрата ми приятелка

Като говорим за рецепти — на мама й свършиха приспивателните, тя ги гълта като бонбони, та скочих в колата и както винаги любезният човек стоеше зад щанда.

— Здравейте, Джема — каза той, — не Морийн. Джема. Звучи чудесно, като се поупражняваш. Виж как промениха „Джиф“ на „Сиф“ („Джиф“ и „Сиф“ — известни почистващи препарати, — Б. пр.) — отначало на всички им беше трудно да го казват, но сега им е като втора природа.

— Или да казват зехтин вместо дървено масло — съгласих се аз. — Случва ли се да излизате оттук?

Той помисли за момент и отвърна:

— Не.

— Но защо? Не можете ли да си вземете друг фармацевт да ви помага?

— Имам помощник — брат ми, но претърпя мотоциклетна злополука.

Замълчахме и аз изхъмках съчувствено, въпреки че не познавах брат му.

— Кога стана това?

— През октомври.

— Боже, преди толкова време.

— И ще мине още дълго, докато се оправи. Кракът му е зле контузен.

Пак изсумтях със съчувствие.

— И не е възможно да се намери заместник.

— Трябва ли да работите толкова до късно? Не можете ли просто да затваряте по-рано?

— Всички знаят, че сме отворени до десет. Помните ли първата вечер, когато дойдохте тук? Ами ако бяхме затворили?

Примижах при мисълта. С луда майка на ръцете, която нямаше как да усмиря. Имаше право.

— И аз не излизам много — не ми се искаше да мисли, че е единствен. — Да идвам тук ми е нещо като развлечение.

— Как така? — той изгаряше от любопитство и кой би го обвинил. Така че му разказах цялата история — телефонното обаждане, прелестите на Колет, бакенбардите на баща ми, „инфарктите“ на майка ми и вековете, които сега прекарвах пред телевизора.

В този момент влезе един да търси капки за очи и аз тръгнах.