Призракът на тресавището
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призракът на тресавището». Краткое содержание книги:
Жестокото убийство на абат Стивън разбива привидния покой зад стените на абатството. Едуард Първи възлага на своя довереник, тайния агент сър Хю Корбет, да залови убиеца на абата. Но тихата обител сякаш внезапно се е превърнала в обиталище на смъртта — един след друг загиват монаси при загадъчни обстоятелства, а труповете са жигосани с герба на кървавия барон Мандевил. Възможно ли е да има нещо вярно в старите легенди? Какво е смущавало духа на праведния абат непосредствено преди смъртта му? Имат ли терзанията му някаква връзка с работата му като заклинател и интереса му към демонологията?
Сър Хю Корбет трябва да открие истината сред лабиринт от интриги и заблуди, да си проправи път през мрежа от алчност, завист и стари грехове до изтерзаната и болна душа на убиеца.
— Какво правиш тук? — попита Корбет. — Знам, че ти е била отредена килия в покоите, но сега, след като абатът е мъртъв и погребан?
— Приорът ми заповяда да остана тук и да ви помагам, както и да се грижа за покоите на абата.
Корбет го последва нагоре по каменните стъпала. Пердитус влезе в килията си по-надолу по коридора и донесе два ключа.
— Ето, сър Хю, вземи и тези. — Той остави ключовете в ръката на кралския служител. — По-големият е за външната врата. — Усмихна се в тъмното. — Ще ти отворя стаята на абата и ще запаля свещ.
Корбет му благодари. Пердитус отвори стаята на абата. Корбет усети лекия мирис на тамян и пчелен восък. Като се извиняваше на висок глас, Пердитус започна да се препъва насам-натам в тъмното, но накрая запали няколко светилника и свещи и ги нареди на полицата над огнището. Дървата вече бяха наредени: с помощта на масло и духало, Пердитус бързо запали огъня и сухите съчки започнаха да пукат.
— Добре! — Той се изправи. В сравнение с онова, което беше през деня, сега изглеждаше по-спокоен. Той изтри праха от ръцете си. — Там има вино, а мога да донеса и храна от кухнята. Знаеш къде е килията ми и…
В гласа му прозвуча колебание.
— Защо абатът те избра да му прислужваш? — запита Корбет. — Ти си послушник тук от скоро, нали?
— Точно заради това. — Пердитус се засмя. — Абат Стивън ми призна, че тъй като не съм отдавнашен член на неговото братство, разчита, че ще бъда верен нему.
Корбет му посочи вратата.
— Затвори я и седни. Да пийнем по чаша вино. Пердитус изглеждаше изненадан, но се съгласи. Корбет внимателно разглеждаше послушника. Висок, младолик, широкоплещест и със силни ръце, той се движеше леко и спокойно. Подходящ кандидат за прислужник, помисли Корбет, да пренася какво ли не по тези каменни стълби, да пази абата, когато излезе вън от манастира. Пердитус наля две чаши с вино. Подаде му едната и седна на едно столче срещу него. Корбет се наведе над писалището.
— Надявах се да си тук, брате, без твоите началници да се навъртат наоколо като врани, готови да се нахвърлят върху всяка хапка.
— Малко мога да ти разкажа, сър Хю, или да добавя към онова, което вече знаеш. Обичах абат Стивън като баща.
— В нощта, когато той умря, наистина ли не чу нищо?
— Абат Стивън работеше до късно: често го правеше, особено, откакто Тавърнър дойде тук.
— Говорили ли сте някога за работата му? Пердитус отпи от виното и поклати отрицателно глава.
— Казвал ми е някои неща, но всъщност не толкова много. Той очакваше диспута с архидякон Ейдриън, а обмисляше и проблемите си със съвета, отношенията си с приора и с останалите. Абат Стивън беше истински духовен господар — продължи Пердитус. — Знаеше, че не е прието да обсъжда тези неща с един послушник. О, той се държеше любезно и приятелски. Говорехме за реколтата, за градежите, за новините, донесени от пътуващи търговци и калайджии, но никога не съм го чувал да критикува друг член на това братство.
— А строежът на Кървавата ливада?
— Абат Стивън мислеше за него, но реши да не дава позволението си.
— Пазача не мисли така.
— О! — Пердитус размаха двете си ръце. — Нашият Пазач на портата не е с всичкия си. Вярно, абат Стивън веднъж ми каза, че се пита дали да не отстъпи на исканията на приора Кътбърт. Но, сър Хю, не забравяйте, че аз съм само послушник. Никога не съм присъствал на споровете им или на събранията на съвета.