Нокът на сребърния ястреб
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: conclave of shadows #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нокът на сребърния ястреб». Краткое содержание книги:
Но Киели вече е чакал четири дни и нощи и сега е измръзнал, самотен, отчаян и много, много уморен…
Събужда се от ужасното усещане за впили се в него остри птичи нокти и вижда вкопчилия се в ръката му сребърен ястреб. Момчето не е сигурно дали изобщо се е случило, или е кошмарно съновидение.
При връщането си у дома Киели вижда, че селото му гори, съплеменниците му са избити. Макар това да означава сигурна смърт, Киели се хвърля в битката… Оцелява само той.
В ума му отеква далечен глас: „Вдигни се и бъди Нокът за своето племе…“
— Не си длъжен да се грижиш за впряга му. Това е негова работа.
Нокът сви рамене.
— Нямам нищо против. Няма гости, които да обслужваме, все едно е дали ще разпрегна конете, или ще търкам котлите тука.
— Както искаш — отвърна Ларс и се върна към работата си.
Нокът излезе. Няколкото мига в кухнята бяха превърнали въздуха навън от свеж в неприятен. Той забърза към фургона, разпрегна конете и ги поведе към конюшнята. Беше станал доста умел в оправянето с капризните животни и макар няколкото му опита в ездата да бяха завършили неприятно, конярската работа му се струваше лесна и общо взето забавна. Вкара четирите коня в различни ясли и се захвана да ги изтърка с четката — все пак бяха стояли неподвижно поне половин час, докато разтоварваше, и то потни от дългия път до хана.
Докато им даваше вода и овес, усети, че времето се обръща сериозно. Излезе на двора и погледна небето. Слънцето вече залязваше. Облаците ставаха по-тъмни и се сгъстяваха, а снегът валеше по-упорито. Нокът си помисли, че коларят и помощникът му ще трябва да побързат по пътя до Латагор — иначе щяха да затънат в снега до главините през следващите няколко дни. И то ако имаха късмет. Ако излезеше голяма виелица, можеше да се окажат затворени от снега за цялата зима в хана на Кендрик.
Вечерта мина без произшествия. След като почистиха кухнята и замесиха хляба, Нокът тръгна към стаята, която делеше с Ларс и Гибс. Лела обаче го спря и му каза шепнешком:
— Изчакай. Отпусна длан на ръката му и го поведе към килера между гостната и трапезарията. Бутна леко вратата към гостната и я открехна.
Гибс седеше кротко пред камината и гледаше гаснещата жарава. Пред него имаше халба ейл. Лела затвори вратата, усмихна се лукаво и каза:
— На Ларс му трябва стаята за малко.
— За какво? — попита Нокът. Тя се изкикоти.
— За какво ли? Не знаеш ли за какво? Той се намръщи.
— Ако знаех, щях ли да питам? Тя закачливо го тупна по корема.
— Меги му е на гости.
— Защо? — учуди се Нокът. И после, преди тя да успее да му отговори, се сети и попита: — Трябва да са сами ли?
— Разбира се, глупчо такъв! — отвърна му тя игриво.
— При моето племе е различно — обясни той. — Ние живеем в общи сгради през зимата и често мъж и жена си лягат заедно под мечите кожи. Всички други се преструват, че не забелязват.
— Е, тука забелязваме — каза тя. После го погледна с блясък в очите и добави: — Изглеждаш ми притеснен. Какво има?
Умът на Нокът се върна към кривнатата усмивка на Меги и вирнатото й носле, и как тънкото й тяло се полюшваше, когато върви. Накрая отвърна:
— Не знам.
Очите на Лела изведнъж се разшириха.
— Ти ревнуваш!
— Не я знам тази дума — каза Нокът.
— Искаш Меги за себе си! — Тя се засмя весело.
Той се изчерви. Прииска му се да е навсякъде другаде, но не и тук.
— Не разбирам какво имаш предвид — изломоти той. Лела го изгледа преценяващо, после каза:
— Ти ставаш много чаровен млад мъж, Нокът. — Сложи ръка на кръста му и доближи лицето си до неговото. — Я ми кажи: лягал ли си с жена?
Нокът не можеше да намери думи. Поклати глава. Лела се засмя и се отдръпна.
— Такова момче си!
Нокът се ядоса. Кой знае защо, подмятането й го жегна и той почти извика:
— Не, аз съм мъж! Оросин! Отидох в планината на своето изпитание за мъжкото си име и… — Замълча. — Щях да имам мъжки татуировки по лицето, ако цялото ми село не беше избито.
Лицето на Лела омекна.
— Извинявай. Забравих.
Гневът бързо го остави, щом тя се притисна в него и го целуна. Меките й топли устни пробудиха у него вълнение, заплашващо да го покори изцяло. Той я стисна здраво, придърпа я към себе си и тя изписка от болка. Отблъсна го с длани и прошепна:
— По-нежно.
Нокът примигна смутено, обзет от чувства, на които не можеше да даде име; жадуваше да я върне в прегръдката си.
Тя се усмихна.
— Нищо не знаеш за играта на мъже и жени.
— Игра?
Тя го хвана за ръката.
— Видях игрите, на които те учат Робърт и Магнус. Мисля, че е време да те науча на най-хубавата игра на света.
Леко уплашен и изчервен, Нокът се вкопчи в ръката й, щом тя го поведе към стаята, която деляха с Меги.
Гибс, който ги бе гледал какво правят, се ухили и надигна халбата си за поздрав. А когато се качиха нагоре по стълбите, каза на глас:
— Май ще трябва да си намеря друго момиче. Дотук беше. И понеже нямаше с какво друго да се утеши, реши да опита с още една халба ейл, преди да си намери място за спане.
Глава 5
Пътуване
Нокът се разкиха.
Прекалил си с пипера — каза Лео.
Младежът изтри сълзите от очите си с престилката и кимна. Работеше в кухнята вече от година и през последните няколко месеца беше започнал да се чувства като у дома си. Все още сервираше от време на време по нареждане на Кендрик, но повечето време прекарваше с готвача.