Още един прекрасен мит

— Да, Трокуудъл! — Ако не друго, гласът на Аахз бе още по-заплашителен от гласа на импа. — Защо не ми разказа за девола?

— Той… а-а… трябва да ми е излязло от ума — измънках аз.

С огромен разход на самоконтрол изстрелях към двамата убийци най-унищожителния си поглед, насилвайки се да пренебрегна заплахата от арбалетите. Бях възнаграден да видя, че те наистина изглеждаха гузни и избягнаха вниманието ми.

— Излязло ти от ума! По-вероятно е да си се опитал да скриеш туй-онуй от мен — обвинително заяви демонът. — Добре, сега това се пръкна наяве, така че дай да науча и останалото. Какво ще ми съобщиш за този девол?

— Питай Брокхърст — възроптах аз. — На него явно много му се приказва.

— Е, Брокхърст? — обърна се към импа Аахз.

Наемникът сви рамене в извинителен жест към моя милост и заговори:

— Ами, струва ми се, че вече разправих по-голямата част. В Туикст за постоянно се е поселил деволът Фръмпъл. За прикритие използва името Абдул Търговеца на килими, но всъщност върти процъфтяващи сделки в обичайния девански маниер, като купува от едни измерения и продава в други.

— Що дири той на Буна? — прекъсна го люспестият. — Имам предвид, че тук няма какво толкоз да се търгува. Не е ли малко вяло за деволски вкус?

— О, Трокуудъл рече… — Брокхърст млъкна и ме стрелна с очи.

— Давай, разкажи му — опитах се да изглеждам примирен.

— Значи — продължи импът — носеше се слух, че са го прокудили от Дева и че се крие тука, понеже го е срам да си покаже лицето в някое по-голямо измерение.

— Прокуден от Дева? Защо? К’во е направил?

Почувствах се щастлив, че тези въпроси зададе Аахз. Би прозвучало странно, ако аз бях техният автор.

— Колегата не поиска да ни обясни. Само подчерта, че на тая тема Фръмпъл бил докачлив и ние не трябвало да я повдигаме пред него.

— И така, Трокуудъл? — сега демонът се обърна към мен.

Историята ме беше увлякла тъй, че ми бяха нужни три-четири сърцетупа, преди да си спомня, че наистина нямам понятие.