Митична бъркотия

Обаче аз не се паникьосах. Защо трябва да се паникьосвам?

Разбира се, бях попаднал в малка каша, но ако сред измеренията съществуваше и едно-единствено място, където да съм сигурен, че ще намеря помощ, това беше тук, на Пазара. Срещу известна сума тук можеше да се открие всичко, а благодарение на Аахзовото обучение, преди да отпътуваме от Буна, не бях пропуснал да напълня кесията си с пари.

Аахз!

Изведнъж ми хрумна, че от няколко дни не се бях сещал за стария си ментор. Кризите, които се бяха разразили скоро след неговото заминаване, дотолкова бяха заели ума ми, че не ми бе останало нито време, нито енергия да се отдавам на размишления. Като се изключат налагащите се понякога обяснения за отсъствието на този демон, в момента Аахз не играеше никаква роля в моя живот. Успешно се справях с всичко и без него.

Така-а…

Добре, де. Успешно се бях справил без первекта с туй-онуй… например със Сгандия. Освен това обучението, на което ме бе подлагал в по-ранния етап на нашите отношения, ми бе дало увереност, когато съм под обстрел… още една твърде необходима през последните дни черта.

— Погледни фактите в лицето, момче — си казах, подражавайки, доколкото мога, на Аахз. — Ти дължиш много на своя стар ментор.

Правилно. Много. Като например да не го карам да се срамува от отличния си ученик… да речем, загдето е оставил работата свършена наполовина.

С нова решимост се вгледах в моето положение. Първо, трябваше да се върна на Буна… или може би следваше да потърся развръзка именно тук?

Вместо да губя време в колебания, направих компромис. С няколко конкретни въпроса към най-близкия продавач поех курс към евентуалната си цел. Докато вървях, се оглеждах за нещо, което да ми помогне да реша проблема с кралица Бучиниша.

Това пътуване през Пазара на Дева се различаваше от предишните ми посещения. Спомените ми от по-рано се свеждаха до туй, че както бързах да не изоставам от Аахз, ми се щеше да имам повече време да разглеждам на спокойствие витрините. Сега обаче аз бях този, дето ускоряваше ход, отхвърляйки витрина след витрина с безразличното „Интересно, но днес не ми върши работа“. Изглежда, когато отговорността за кризата падна върху моите рамене, важността на нещата се промени.

Разбира се, аз нямах представа какво търся. Знаех само, че не бяха фокуснически жезли и моментални бури. От немай-къде прибягнах към логиката.

За да разпозная решението, беше необходимо да съм наясно какъв е проблемът. Той бе там, че кралица Бучиниша се канеше да се омъжи за мен вместо за Родрик. Това го задраскай. Маша щеше да доведе Родрик, а аз не можех да й помогна. Просто трябваше да се надявам, че тя ще успее да се справи. Проблемът всъщност беше Бучиниша.