Приключенията на пчеличката Мая
- Автор: Бонзельс Вальдемар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Полянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на пчеличката Мая». Краткое содержание книги:
— Значи, Вие сте щурец?
— Да, нощен щурец. Но Вие не трябва да ми отнемате времето повече. Аз искам да свиря. Пълнолуние е — и нощта е чудна.
— Ах, направете едно изключение, — помоли го Мая. — Разкажете ми нещо за нощта.
— Лятната нощ е най-хубавото на света, — отговори щурецът, — тя изпълва сърцето с блаженство. Но ако сте чули нещо от песента ми, аз не мога да Ви го обясня Защо трябва да се знае всичко? Ние, бедните същества, знаем от живота само малка част, но можем да чувстваме цялото вълшебство на света.
И той започна своята светла, ликуваща, сребърна песен. Тя звучеше ясно и силно — чуваше се чак до Мая. Малката пчела стоеше неподвижна в синята лятна нощ. Слушаше и мислеше върху живота.
Наоколо всичко утихна. Нещо тихо бръмна. И тя видя щуреца да отлита в лунната светлина.
— От нощта става толкова тъжно — мислеше малката Мая.
Сега тя поиска да хвръкне към цветното поле. Край брега на извора растяха водни лилии. Те се оглеждаха в бързия поток, който носеше със себе си лунната светлина. Това беше чудесно. Водата шепнеше и блещукаше, а приведените лилии сякаш бяха заспали. Те бяха заспали от истинско щастие, — мислеше си малката пчела. Тя кацна върху един бял лист на цвете, всред лунната светлина, и не можеше да извърне поглед от живата вода на потока, която блясваше в трептящи искри и отново угасваше. Оттатък, на брега, блещукаха брезите, сякаш обсипани със звезди.
— Накъде ли отива тая вода, — мислеше си Мая. — Щурецът има право, ние толкова малко знаем за света.
Тогава тя чу близо до себе си, от чашката на една лилия, някакво нежно гласче, така чисто и звънко, сякаш неземен звук. Сърцето й се развълнува. Дъхът й спря.
— О, какво ли ще се случи, — пошепна тя, — какво ли ще видя?
Лилията се леко залюля. И сега Мая видя един от листата да превива края си слабо навътре. Пред очите й блесна малка, снежнобяла ръка, която се държеше с тънките си пръстчета. След това се появи малка, руса главичка, а после светло, облечено в бяло, нежно телце. И едно съвсем малко създание изскочи от чашката на лилията.
Никой не може да опише ужаса и радостта на малката Мая. Тя стоеше вкаменена и не можеше да откъсне очите си от видението.
Малкото същество се покатери на цвета, повдигна ръчички към лунната светлина и погледна в светлата нощ с блажена усмивка. Тогава по прозрачното малко тяло премина лек трепет и, неочаквано, от раменете се разпериха две светли криле — по-бели от лунната светлина и чисти като сняг. Те изникнаха над русата глава и паднаха чак до краката. Никога, никога през своя живот малката Мая не беше виждала нещо по-мило.
Докато светлото малко същество стоеше с издигнати към небето ръце, отново се разнесе гласът му и Мая долови следната песен, която се носеше в нощта:
Малката Мая се разплака. Тя не можеше да си обясни що става. Чувствуваше се така печална и същевременно толкова щастлива.
Тогава малкото същество се обърна към нея:
— Кой плаче тук? — попита то с ясен гласец.
— Ах, аз — заекна Мая — простете за безпокойството!
— Но защо плачеш?
— Не зная, — каза Мая. — Може би, защото Вие сте тъй красив. Кой сте вие? Ах, кажете ми! Ако желанието ми не е много голямо, вероятно сте някой ангел.
— О, не! — каза малкото същество съвсем сериозно. — Аз съм елф и живея в цветята. Но говори малко по-спокойно! Какво правиш ти, малка пчелице, нощем из полето?
Цветният елф прилетя над Мая, кацна на един превит лист на лилия, който се залюля, и се загледа сериозно и приятелски в малката пчела. И, докато Мая му разказваше всичко, каквото знаеше и желаеше, какво е направила — големите тъмни очи в лицето на цветния непрекъснато я гледаха изпод златните коси, които сияеха на луната.
Когато Мая свърши историята си, цветният дух я погали по главичката и я гледаше така нежно и мило, че малката Мая притвори очи от щастие.
След това той й разказа:
— Ние, елфите, живеем само седем нощи, но сме заставени да останем в цветето, дето сме се родили. Излезем ли от него, тогава ние умираме в утринната зора.
Мая от страх и ужас разтвори широко очите си.
— О, по-скоро, по-скоро, върнете се в цветето! — извика тя.
Елфът тъжно поклати глава.
— Много късно е вече, — каза той. — Но чуй по-нататък! Повече от елфите напущат своите цветя, защото с това е свързано голямо щастие. Който излиза от цветето си и отрано се жертвува, придобива чудна сила. С нея той може да изпълни най-хубавото желание на онова същество, което срещне първо. Ако той наистина пожелае да напусне цветето, за да направи щастлив другиго, веднага му порасват криле.