Приключенията на пчеличката Мая
- Автор: Бонзельс Вальдемар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Полянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на пчеличката Мая». Краткое содержание книги:
— Страшно! — каза Мая. — Ужасно!
— Тогава, слава богу, че кракът ми се откъсна. Какво щеше да стане, ако беше се задържал! Аз паднах и побягнах бързо, колкото ми държаха останалите крака. Скрих се зад стъкленицата. Под нейната закрила, изпратих най-страшните закани против човека. Затова той отказа да ме преследва. Постави откъснатия ми крак на бяла хартия и почна да наблюдава мъките му да побегне — нещо, което кракът ми не можеше да направи без мене.
— Движеше ли се той още? — попита Мая учудена.
— Да, — обясни Анибал, — нашите крака правят това, веднага след като ги откъснат от тялото. Кракът тичаше. Аз не бях при него и той не знаеше каква посока да вземе. Безсмислено пляскаше на едно и също място. Човекът го гледаше, хващаше се за носа и се смееше безсърдечно на желанието на моя крак да изпълни дълга си.
— Това е невъзможно, — каза малката Мая, съвършено изплашена, — един отмахнат крак не може да мърда.
— Какво е това отмахнат крак? — попита Анибал. Мая го погледна.
— Крак, който е махнат от мястото му, — обясни тя, — у дома така казват.
— По-добре би било да се научите в сериозния живот и пред образовани хора да не употребявате Вашите изрази, запомнени от детинство — изрече строго Анибал. — Казва се откъснат крак. И вярно е, че краката ми се движат дълго, след като са били откъснати.
— Не, — каза Мая, — не бих могла да повярвам без доказателство.
— Да не би пък да искате да си откъсна пред Вас още един крак? — попита Анибал сърдито. — Аз забелязах вече, че с Вас човек не може да се разбере.
Мая се смути много. Тя не разбираше защо чиракът-тъкач се разсърди и в какво беше виновна. „Съвсем не е лесно да разговаряш с чужди хора“, помисли си тя. „Те си мислят друго и често не разбират, че нищо лошо не е казано“. Тя се наскърби и погледна някак загрижено големия паяк с дълги крака и с мрачно лице.
— Всъщност не би било зле да Ви изям, — каза внезапно Анибал, който възприе като слабост добрината на Мая.
В същия миг случи се нещо странно с малката Мая скръбта й веднага изчезна и, вместо ужас и страх, в сърцето й кипна гняв. Тя се повдигна малко, и почти без да съзнава, забръмча пискливо и като разпери малко хубавите си, прозрачни криле, каза с пламнали очи:
— Аз съм пчела, господине!
— Пардон! — измънка Анибал, обърна се и без да я поздрави, слезе по стъблото надолу и взе да бяга колкото се може по-бързо със седемте си крака.
Мая я досмеша. Отдолу Анибал започна да ругае с висок глас:
— Характерът Ви е лош. Излизате с жилото напред пред онези, които жестоките удари на съдбата са направили немощни да се борят. Но часът Ви ще удари и когато изпаднете в неволя, ще си спомняте за мене и ще се разкаете за всичко.
Той изчезна под листата. Малката Мая не можеше вече да разбира всичко. Беше й добре. Вятърът беше затихнал и денят обещаваше да бъде хубав. Високо в небето се издигнаха към дълбоката синина бели облаци. Те изглеждаха спокойни и щастливи, като добрите мисли на бога. Малката Мая беше обхваната от горещ непреодолим копнеж по сочната сенчеста зеленина на горските лъки и по светлите склонове отвъд голямото езеро, където отдавна бе започнал весел живот. Тя видя да се люлеят тревите, а накрая на гората, в малките блата, растяха високи, жълти лилии. През техните чашки се виждаше тайнствената нощ на елховата гора, която вееше студено и скръбно. Тя знаеше, че някъде в нейната здрачна тишина, която слънцето багреше с червени утринни блясъци, се намира страната на приказките.
И тя полетя из въздуха. Дори не се досети, че хвръкна. Горските лъки и цветя я викаха.
— О, Божичко! — помисли си тя. — Колко е хубаво да се живее!
ЧУДЕСАТА НА НОЩТА
Така прекарваше малката Мая дните и неделите на своята младост всред насекомите. При обиколките си, при всички радости и опасности из хубавия, летен свят, тя почти не срещаше другарите си от детинство и често я обхващаше голяма, мъчителна болка по напуснатото царство на нейния народ. Тя познаваше и часове, в които чезнеше от желание да работи, да направи нещо полезно, да попадне между близки. Но малката Мая, дълбоко в душата си, беше неспокойна и едва ли би се почувствала вече добре всред пчелите. Както между животните, така и между хората, преди всичко се вижда, че отделният характер не винаги прилича на другите и че трябва много да се внимава и да се преценява, преди да се осъди едно същество. Защото е невъзможно зад едно такова качество на характера да се крие само леност или своенравие — то прикрива понякога голям копнеж по великото или доброто, което не всеки ден предлага, и тогава младите немирници стават развити и учени мъже или улегнали и добри жени. Добро, чувствително сърце имаше и малката Мая. И нейното влечение към широкия хубав свят, в който тя се роди за живот, идеше от добро желание и от голяма радост пред великолепието на света. Но тежко е да бъдеш сам всред щастието на хубави изживявания и Мая колкото по-често изпитваше това, толкова по-силно чезнеше от желание за приятелство и любов. Тя не беше вече млада, но хубава, зряла пчела, надарена със светли и здрави криле, с остро и опасно жило, с опитно чувство към опасностите и радостите на нейния живот. Тя беше научила много работи и беше събрала познания, които искаше вече да използва за нещо. Може би щеше да бъде добре, ала един Ден би се върнала в кошера, за да се хвърли пред краката на царицата и да измоли прошка от нея. Но едно горещо желание я възпираше да направи това: тя искаше да се запознае с човека. Мая бе чула толкова противоречиви работи, че вместо да научи нещо за него, се обърка съвсем. Все пак тя предчувствуваше, че в целия свят няма нищо по-могъщо, по-умно и по-възвишено от човека.