Зеленият Марс
- Автор: Робинсон Ким Стэнли
- Серия: Mars (bg) [bg] #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зеленият Марс». Краткое содержание книги:
— Но „да спечеля Марс“… За какво всъщност говорим?
— За подземния свят.
— Подземният свят!
Форт го остави да обмисли казаното. Телевизията, таблоидите и мрежите бяха пълни с приказки за оцелелите от 2061 година, които живеели в подземни убежища в дивото южно полукълбо, водени от Джон Буун и Хироко Ай. Според слуховете, техните тунели се простирали навсякъде, а те самите контактували с извънземни, мъртви знаменитости и с всички сегашни световни лидери. Арт впи поглед в Уилям Форт, световен лидер bona fide6, шокиран от усещането, че във всички онези фантасмагории май все пак е имало частица истина.
— Съществува ли наистина?
Форт кимна.
— Съществува. Не контактувам пряко с тях, както сам разбирате, и знам колко неприятно е това. Но съм сигурен, че няколко души от Първата стотица са все още живи. Нали сте запознат с теориите на Танеев/Токарьова? Е, тези двамата, плюс Урсула Кол и целият биомедицински екип живеели в Ахерон Фин, северната част на Олимпус Монс. По време на войната цялото оборудване било унищожено, но не открили нито едно тяло. И така преди около шест години организирах един екип на „Праксис“, който трябваше да възстанови апаратурата и всичко останало. Щом приключихме с работата, нарекохме мястото Институт „Ахерон“ и го оставихме празно. Всичко там е наред и е напълно готово, но на практика нищо не се случва, с изключение на някоя малка годишна конференции по еко-икономика. Миналата година, когато конференцията свършила, един от чистачите намерил няколко листа хартия, останали в касетата на факса. Коментари на един от представените доклади. Без подпис, без цитиран източник. Но имаше едно-две места, които ме карат да бъда сигурен, че това е било написано от Танеев, Токарьова или някой, който е много добре запознат с работата им. Мисля, че беше нещо от рода на „здрасти“ от тяхна страна.
„Доста малко здрасти“, помисли си Арт. Но Форт сякаш прочете мислите му.
— Току-що получих и друго, още по-голямо „здрасти“. Не знам от кого. Те са много предпазливи. Но съществуват.
Арт преглътна. Новините — ако бяха истина — бяха направо зашеметяващи.
— И значи вие искате…
— Искам от вас да отидете на Марс. Имаме един проект, който ще ви послужи за прикритие: разработване на полезните остатъци от една секция на падналия кабел на елеватора. Но докато вършите това, аз ще направя всичко възможно да ви срещна с човека, който се свърза с мен. Няма да ви се налага да предприемате нищо. Те ще са тези, които ще направят първия ход и ще ви поемат. Но по-добре в началото не им позволявайте да разберат какво точно се опитвате да направите. Искам да отидете там и да им въздействате. Открийте кои са, колко мащабно действат и какво искат. И как бихме могли да се споразумеем.
— Значи ще бъда един вид…
— Един вид дипломат.
— Щях да кажа един вид шпионин.
Форт сви рамене.
— Този проект трябва да остане в тайна. Контактувам с повече от шефовете на транснационалните компании. Те са доста изплашени. Ако възприемат нещо като заплаха за сегашното статукво, често го атакуват и то доста брутално. Дори някои от тях вече смятат „Праксис“ за такава заплаха. Така че засега това е нашето скрито оръжие и тази инвестиция на Марс трябва да бъде част от него. Присъедините ли се към нас, вие се присъединявате към скритите резерви на „Праксис“. Мислите ли, че ще се справите?
— Не знам.
Форт се засмя.
— Ето затова ви избрах за тази мисия, Рандълф. Изглеждате обикновен.
„Аз съм си обикновен“, за малко да изтърси Арт, но си прехапа езика навреме. Вместо това попита:
— Защо точно аз?
Форт го погледна внимателно.
— Когато купуваме нова компания, изчитаме досиетата на служителите й. Четох твоето. Мисля, че имаш качества на дипломат.
Арт се замисли. Естествено, трябваше да се ходи до Марс, а след това и в някакъв невидим свят, за който никой не знаеше нищо. А това може би беше по-добре. Някои хора не биха сметнали подобна оферта за привлекателна. Но някои по-незаети, които може би си търсеха нова работа и може би имаха дипломатически заложби…
6
Истински, неподправен, с добри намерения (лат.). — Б.пр.