Зеленият Марс
- Автор: Робинсон Ким Стэнли
- Серия: Mars (bg) [bg] #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зеленият Марс». Краткое содержание книги:
— Както заповядате — отбеляза Сам. Форт му хвърли остър поглед.
На следващата сутрин Форт по обичайния си начин обикаляше около тях в залата за конференции.
— Новите възможности за растеж вече не са в растежа.
Сам и Макс си размениха по един кратък поглед.
— Ето към какво води този начин на мислене на „пълния свят“. Така че ние трябва да открием новите не-растящи пазари на растежа и да се влеем в тях. Сигурно си спомняте, че природният капитал се дели на продаваем и непродаваем. Непродаваемият капитал е субстратът, от който произлиза всичкият продаваем капитал. Ако вземем предвид неговата рядкост и всички изгоди, които предлага, то би могло да се получи нещо в съответствие със стандартната теория на търсенето и предлагането и цената му да се определи като безкрайна. А аз се интересувам от всичко, което на теория има безкрайна цена. Това си е очевидна инвестиция. В същността си това е инфраструктурна инвестиция, но на почти първично биофизично ниво. Инфра-инфраструктура, така да се каже. Или био-инфраструктура. Искам „Праксис“ да започне именно оттам. Да получим и да изградим наново био-инфраструктури, изтощени до крайност. Инвестицията е дългосрочна, но печалбите ще бъдат фантастични.
— Повечето био-инфраструктури не са ли обществена собственост? — попита Арт.
— Да. Това означава, че е необходимо по-тясно сътрудничество с правителството. Брутният национален продукт (БНП) на „Праксис“ е много по-голям от този на повечето държави. Всичко, от което се нуждаем, е да открием страни с малък БНП и лош ИБД.
— ИБД ли? — попита Арт.
— Индекс на бъдещето на държавата. Алтернативата на БНП като единица за измерване, вземащ предвид дългът на държавата, политическата стабилност, околната среда, здравето и всичко от този род. Много полезен начин за проверка на стойностите на БНП. Помага да се маркират държавите, които биха могли да използват помощта ни. Щом разберем, отиваме и им предлагаме солидни инвестиции, плюс политически съвети, охрана, сигурност — каквото пожелаят. В замяна ние поемаме грижата за тяхната био-инфраструктура. Също така получаваме достъп до труда им. Това е очевидно партньорство. Мисля, че там е нашето бъдеще.
— А ние за какво сме? — попита Сам, като посочи групата.
Форт ги огледа един по един.
— На всеки от вас ще възложа различна задача. Ще ви помоля да бъдете дискретни. При всички положения ще си тръгнете оттук поединично и ще отидете на различни места. Ще вършите дипломатическа работа като свръзки на „Праксис“, а освен това и по някаква друга специфична работа, свързана с инвестирането в био-инфраструктурите. Ще ви обясня подробностите на четири очи. А сега нека да обядваме, въпреки че е още малко рано, и след това ще се срещна с вас един по един.
„Дипломатическа работа!“ — записа Арт в лектерна си.
Той прекара следобеда в скитане из градините и разглеждане на шпалирите от ябълкови дървета.
Слънцето почти беше залязло и вече бе готов да се връща в стаята си, когато по централната алея се появи Форт.
— А, ето ви и вас — каза той. — Нека да слезем долу при дъба.
Седнаха до набраздения ствол на огромното дърво. Слънцето прорязваше ниските облаци и обагряше всичко с цвят на рози.
— Живеете на чудесно място — подхвърли Арт.
Форт с нищо не показа, че го е чул. Той гледаше нагоре към осветените облаци, които горяха над главите им. След няколкоминутно съзерцание каза:
— Искам от вас да спечелите Марс.
— Да спечеля Марс — повтори Арт.
— Да. В смисъла, за който говорих тази сутрин. Бъдещето принадлежи на партньорството между нациите и транснационалните компании. Днес трябва да имаме по-голям контрол върху инвестициите си. Така направихме в Шри Ланка и постигнахме толкова голям успех, че сега всички останали започнаха да ни копират и да „набират“ държави с проблеми.
— Само че Марс не е държава.
— Да, но е с проблеми. Когато се повреди първият елеватор, икономиката му бе сериозно разклатена. Доста неща ще се случат там. А аз искам „Праксис“ да бъде на гребена на вълната. Естествено, останалите големи инвеститори също си търсят удобни местенца. Тръгне ли новият елеватор, битката ще стане още по-оспорвана.
— Кой е собственикът на елеватора?
— Консорциум, оглавяван от „Субараши“.
— А това не е ли проблем?
— Е, в известен смисъл — да. Ала те не разбират какво богатство е Марс. Мислят за него само като за нов източник на метали и изобщо не виждат какви възможности крие.
— Възможности за…
— За развитие! Марс не е само един празен свят, Рандълф. От икономическа гледна точка той е несъществуващ свят. Разбираш ли, неговата био-инфраструктура трябва тепърва да бъде изградена. Искам да кажа, че човек просто може да извлече металите от Марс и да си обере крушите — всъщност, „Субараши“ и останалите изглежда възнамеряват да направят именно това. Да се отнесат с него като с един голям астероид. Което е глупаво, понеже стойността му като евентуално място за операции — като планета, така да се каже — далеч надминава стойността на металите, съдържащи се в него. Всичките му метали струват към двадесет трилиона долара, но стойността на един тераформиран Марс е някъде към двеста трилиона долара. Това е около една трета от Брутната световна стойност и дори не се приближава до реалността. Не, Марс е био-инфраструктурна инвестиция, точно както казах. И то точно от този вид, който „Праксис“ търси.