Левиатан
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Балова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Левиатан». Краткое содержание книги:
Комисар Гош наблюдава внимателно тези пътници от първа класа, които по една или друга причина очевидно не притежават златни значки. Капитанът успява да организира нещата така, че заподозрените да се хранят в един салон — за да улесни работата на комисаря. Скоро става ясно, че всеки от тях има какво да крие — но дали тайните им имат връзка с „престъплението на века“? Какво свързва убийството на лорд Литълби и прислугата му с баснословните съкровища на раджата на Багдазар, наречен „Изумрудения раджа“? На прав път ли е комисарят Гош, или прекалената му самоувереност ще доведе до още убийства на борда на „Левиатан“?
До решението на тази блестяща криминална загадка може да достигне единствено Ераст Фандорин.
Ученият отново затвори очи и млъкна.
— А колко горе-долу струват тези шарени стъкълца? — отекна дрезгавият глас на комисаря.
— Да, колко наистина? — оживено подхвана мадам Клебер. — Примерно във ваши английски лири?
Клариса чу как мисис Труфо доста силно пошепна на мъжа си:
— She is so vulgar!18 — но отметна зад ушите безцветните си букли, за да не пропусне нито дума.
— Знаете ли — добродушно се усмихна Суитчайлд. — Питал съм се същото. Трудно е да се отговори, защото цената на скъпоценните камъни варира в зависимост от пазара, но към днешна дата…
— Да, да, ако може към днешна, нека оставим настрана времената на цар Чандрагупта — изгъгна Гош.
— Хм, не знам точно колко брилянта, колко сапфира и колко рубина е имал раджата. Но ми е известно, че ценеше най-много изумрудите, откъдето идваше и прякорът му. През годините на своето владичество Багдазар се е сдобил със седем бразилски и четири уралски изумруда, като е платил всеки с по един брилянт и дори е доплатил. Вижте, всеки от неговите предтечи е имал свой любим камък, който е предпочитал пред останалите и се е стараел да го получи най-напред. Магичното число 512 е било достигнато още от дядото на Багдазар и оттогава главна цел на владетеля става не увеличаването на броя на камъните, а повишаването на тяхното качество. Камъни, които макар и с малко са били под съвършенството или по някакви причини не са се радвали на благоразположението на управника княз, са били продавани. Оттук прословутият „брахмапурски стандарт“, който полека-лека се разпространява по света. В замяна в ковчежето влизат други, по-ценни. Предшествениците на Багдазар от маниакална страст към „брахмапурския стандарт“ са стигали до безумие. Един от тях купил от персийския шах Абас Велики19 жълт сапфир с тегло триста тандула, платил за чудото десет кервана слонова кост, но камъкът бил по-голям от задължителния размер и бижутерите на раджите махнали от него всичко излишно!
— Това, разбира се, е ужасно — каза комисарят, — но все пак нека се върнем към цената.
Не беше лесно обаче да върнат индолога отново в необходимото русло.
— Стига за цената де! — нелюбезно отвърна той на детектива. — Тя ли е най-важна? Когато става дума за благороден камък с подобни размери и качество, човек се сеща не за парите, а за вълшебните свойства, които са му приписвани от древността. Диамантът например се смята за символ на чистотата. Нашите прадеди са проверявали верността на жените си по следния начин: слагали диамант под възглавницата на спящата си съпруга. Ако тя му е вярна, веднага се обръща към мъжа си и без да се събужда, го прегръща. А ако му изневерява, започва да се върти и се опитва да събори камъка на пода. Освен това диамантът е известен като гарант за непобедимост. Древните араби са вярвали, че в битката ще победи онзи пълководец, който притежава по-голям диамант.
— Древните араби са гресари — внезапно прекъсна вдъхновения оратор Гинтаро Аоно.
Всички с почуда зяпнаха японеца, който много рядко вземаше участие в общия разговор и никога не прекъсваше никого. А азиатецът набързо каза с все същия смешен акцент:
— В академия „Сен-Сир“ са ни уцили, це бургундският херцог Кар Смери нароцно е взер в сразението със свейцарците огромния ермаз „Санси“, но това не го е спасиро от поразението.
На Клариса й дожаля за клетника — намерил време да блесне с познанията си, ама толкова неуместно!
Репликата на японеца бе посрещната с гробно мълчание и Аоно цял пламна.
— Да, да, Карл Смели… — недоволно кимна професорът и довърши мисълта си вече без предишния апломб: — Сапфирът символизира преданост и постоянство, изумрудът развива острота на погледа и далновидност, рубинът предпазва от болести и уроки… Но вие попитахте за стойността на съкровищата на Багдазар, нали?
18
Тя е толкова вулгарна (англ.). — Б.пр.
19
Абас І, персийски шах от 1587 до 1629 г. — Б.ред.